Имен ден имат Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни
На 6 януари православната църква празнува Богоявление – един от най-големите и най-древните християнски празници. Съществуват свидетелства за чествуването му още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, а чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Православната църква обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне. Това е денят, в който
Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан
След тайнството хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление.
За християните през нощта срещу Богоявление небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. Пожеланото с молитва, когато небесата се отворят, се сбъдва.
На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който първи го улови, ще бъде здрав и ще има щастлива година.
Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръстът, ще оздравеят.
С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората, твърдят етнографи.
В народната традиция празникът се нарича още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.
Според поверията дните преди този ден са смятани за опасни – предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат „мръсни дни“, „поганци“, „караконждуви дни“.
На 6 януари е и ритуалът за освещаване на бойните знамена
и знамената светини на Българската армия.
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година.
До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.
След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г.
