Утре – 17 март, от 17:30 ч. в музикалната зала на Читалище „Виделина – 1865” Боян Ангелов ще представи книгата „Материали за описание на града Панагюрище и околните му села”, написана от Петър Карапетров – български публицист, книгоиздател, историк на Панагюрище. Преиздаването на книгата е по Проект за стимулиране на местни творци.
Ето какво пише Камелия Иванова в литературния сайт „Буквите” в статията си "Панагюрска книжница – Петър Карапетров":
„В Уикипедия има скромна статия за него, от която ще разберете, че той е български публицист, печатар, книгоиздател, редактор на в. „Ден" и историк на гр. Панагюрище. Там ще прочетете, че се е родил в семейството на заможни джелепи.
Петър Карапетров учи в родния си град. По това време там е отворило врати мъжкото училище, в което по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков се урежда и една „книжница". Ха сега – какво ли значи това? Ами, днес го наричаме библиотека. В тази библиотека са събрани ръкописи от различни епохи и народи – български, руски, гръцки, турски. Намират се и черковнославянски книги. От тази „книжница" се ползват учителите и учениците на мъжкото училище. Тогава, все още, и едните, и другите са имали жажда за книга и знание. Все пак, годината е 1851. Няколко години по-късно, на 11 май 1860г. с пламенна реч учителят Никола Харитонов тържествено обявява „книжницата" за общогражданска. Тоест, достъп то училищната библиотека ще имат всички жители на гр. Панагюрище. Така постепенно, за няколко години, тази книжница започва да придобива значение и на читалище. Та в нея започват да се събират списания, сбирки от всички български вестници, издавани в странство, книги. На 27 юли 1865 г. Петър Карапетров основал и читалището, вече официално. Бил избран за негов пръв председател. А библиотеката на читалището значително се обогатява, след като той й предоставя цялата бащина библиотека. Такава е заръката на неговия баща – Пантели Карапетров, един от спомоществувателите на панагюрската библиотека. Това е същата книжница, която днес е Градска библиотека и носи името на детския писател Стоян Дринов (неговият предшественик Делчо Дринов също някога е бил сред онези, които са спомогнали за изграждането й). На следната 1866 година младият мъж тръгва за Цариград, където се отдава на усилена просветна и книжовна дейност. През 1873г. е избран за председател на българското печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление", основано през 1870 г. Издава и редактира и в. "Ден" – един от най-известните български вестници, излизащи в Цариград, в навечерието на Априлското въстание. Същото това въстание, което той по-късно ще опише. Същото въстание, по време на което училището е запалено от турски гранати. В пламъците изгаря и основаното от него читалище, с богатата си „книжница". Априлското въстание бива потушено, но отзвукът от него довежда мечтаната дата – 3.03.1878 г. Освободеното княжество започва своето ново развитие. В това си ново начало То има нужда от инженери, лекари, строители, но от такива, дето да гарантират справедливостта и законността. Попил духа на Панагюрище, отдал себе си на книжнината и знанието, Петър Карапетров бил един от най-подходящите за това. През 1879 г. той поема поста на член на Окръжния съд в гр. Кюстендил. На следващата година е избран и за народен представител на Кюстендилската околия. Последователно е заемал поста на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерство на просветата. Но неговата голяма любов си остава историята. Историята на родния край и на Родината. За книгите си за българската история и историята на Панагюрище е избран за дописен член на Българското книжовно дружество. Излишно е, мисля, да напомням, че днес това Дружество носи името Българска академия на науките.”
--> 
