Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски
светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята.
При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”.
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи.
Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.
