Не очаквайте, детето ви да бъде като вас или да бъде такова, каквото виe искате. Помогнете му да стане себе си, а не като вас.
Не търсете от детето си отплата за всичко, което сте направили за него. Вие сте му дали живот, как може то да ви се отплати? То ще даде живот на своите деца, те на своите и т.н. Такъв е необратимият закон на благодарността.
Не товарете със своите разочарования и обиди детето си, за да не ядете „горчив хляб” на старини. Защото това, което посеете, това и ще пожънете.
Не се отнасяйте към неговите проблеми с високомерие. Животът е даден на всеки човек според собствените му възможности. Бъдете сигурни, че на детето ви е не по-малко трудно, отколкото на вас, а може би и повече, тъй като то няма жизнен опит.
Не го унижавайте.
Не забравяйте, че най-важните срещи за всеки човек – това са срещите с децата му. Обърнете им повече внимание, защото самият Бог ви посещава в образа на вашите деца.
Не се измъчвайте, ако не можете да направите нещо за детето си. Измъчвайте се, ако можете да направите нещо, но не го правите. Запомнете! За детето е направено малко, ако не е направено всичко.
Детето – това не е тиранин, който завладява целия ви живот, не е и просто плод на плътта и кръвта. То е онази драгоценна чаша, която Бог ви е дал да пазите и развивате в него творческия, божествен огън. Не забравяйте, че при вас расте не „нашето”, „моето” дете, а душа, която ви е дадена за съхранение.
Бъдете в състояние да обичате чуждото дете. Никога не правете на „чуждото” дете, онова което не бихте искали да направят по вашето.
Обичайте вашето дете и, когато то е неталантливо, неуспешно, дори да стане неудачник, когато порасне. Общувайки с него – радвай се, защото детето – това е празник, който е все още с теб.
Януш Корчак – полски детски писател, педиатър и педагог
