Мария МАСЛЕВА
На 1 март отбелязваме Деня на самодееца и любителското художествено творчество. На този ден празнуват хората, които отдават време и сили и упорито работят за запазване на българските традиции, култура и дух.
Само когато си постоянен и репетираш в студени зали, след тежък работен ден, при грижите, които всеки човек има.Само когато съпреживееш изкуството, докато го създаваш на сцената. Само когато се разплакваш умилен от искрените аплодисменти на публиката, за която си се раздал.
Тогава и само тогава можеш да разбереш себе си и хората, които си докоснал със самобитния си талант, да усетиш неговата сила, красота и полза и да изпиташ чувство на удовлетворение, че си бил полезен някому (пък бил той и непознат) и си влязъл с добри намерения в душата му.
Защото да бъдеш самодеец е чест! Да си самодеец, се иска сърце и душа! А, който ги притежава, не може да бъде студен, зъл и злопаметен!
Затова, когато човек види отстрани как се отнасят един към друг самобитните таланти и когато не са на сцената, колко са задружни и как се веселят, с колко усилия и всеотдайност пазят своя „храм“ и люлка на традициите – читалището, му се приисква да си открадне малко от тази непринуденост и чистота, да я затвори в душата си, за да го стопля в безрадостното и сиво ежедневие.
