Църквата почита днес св. мъченици Хрисант и Дария. Имен ден празнуват Дария, Дарин, Дарина и Найден (намерен).
Дария е персийско име и означава „победителка“.
По времето на жестоките гонения над християните, един човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави сина си Хрисант за възпитание и образование при най-знаменитите философи. Момчето било надарено с големи способности, поради което преуспявало във всички науки. Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което прочел с голямо внимание.
Доверието му към светските учители започнало да се колебае. Сближил се с християни и те му посочили един отшелник, който да го учи. Старецът приел момчето с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повярвал, извършил над него свето Кръщение.
Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядвал християнското учение и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. Полемий повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христос. Като видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения. Но тази мярка не е подействала. Тогава останалите близки препоръчали на Полемий да обкръжи Хрисант с богатство, разкош и наслади, за да забрави своя Бог по-бързо сред радостите на света.
Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от затвора и го обкръжил с всякакви удоволствия, каквито могъл да измисли. Но младият Хрисант не се поддал на изкушенията.
Роднините посъветвали Полемий да сгоди сина си за една необикновено хубава и умна девойка на име Дария, която живеела в храма на богиня Атина. Момичето се съгласило и се преместило в дома на Полемий, който я умолявал да вразуми младия мъж. Дария харесала много Хрисант. Обличала се разкошно и се стараела да го очарова с блясъка на ума си, но той останал равнодушен към изкушенията и напротив – започнал да й говори за Бог и за вечния живот, който ще получи, ако приеме вярата в него. Тя постепенно повярвала и пожелала да бъде християнка. Тогава Хрисант обявил на баща си, че е съгласен да се ожени за нея. Скоро след това Полемий умрял.
Дария приела св. Кръщение и двамата започнали да живеят само в служба на Бог и в полза на ближните. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетните светски удоволствия, за да се посветят напълно на Господ.
За това научил римският управител Клавдий. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена, но яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Тогава управителят заповядал да привържат Хрисант към един стълб и жестоко да го бият с пръти. Но ударите дори не оставяли следи върху тялото на християнина. Всички били изумени.
В този момент Клавдий повярвал, че сила отгоре пази младия мъж и заповядал да го пуснат. Когато разбрал какво се е случило, императорът наредил управителят и цялото му семейство да бъдат убити, а Хрисант и Дария да бъдат подложени на нови мъчения. Те отново оставали недокоснати и затова били осъдени на мъчителна смърт.
Императорът заповядал да ги изведат вън от града при известния римски път Салария и живи да ги закопаят в земята. Често след това християните се събирали за молитва на това място.
