Панагюрските фамилни имена безспроно са едно от най-големите богатства на родния ни край. Консерватизмът, запазил ги през вековоте, поставят загадки, но и дават информация за далечни времена. Ето и едно изследване на двама известни изследователи на българския език за произхода и значението на популярната панагюрска фамилия „Чоролеев“.
Вече почти 40 години събираме информация за това име с география: формите с о в Пловдивско, Кричим, Малко Белово, Трънско; редуване с о:у в Панагюрско.
Носител на фамилията е известен съвременен лингвист, проф. Мария Чоролеева с потекло от Кричим – Малко Белово – Панагюрище; може би панагюрци са пренесли името в Трънско. Един Чоролеев е крупен бизнесмен в Бургас.
Ст. Илчев обяснява панагюрското Чуролеев, прието от него за основна форма по чуролей като име на щуреца, преносно, ‘човек с писклив глас’. Народната етимология в рода Чоролееви (Панагюрище) свързва името с чуроликам (инф. Мария Чоролеева).
Й. Заимов (Заимов 1977: 181) намира друг етимон в една гатанка, публику- вана от Н. Геров (Геров 1978: 567): четири гангала, два пумпала и един чюро- лей, с отговор: кола с 4 колелета, два вола и колар.
Проф. Мария Чоролеева многократно е участвала в анкети за същността на нейното име. Разказва случка от Москва, където общува с чуваши, които, заинтригувани от името й, съобщават, че в чувашката антропонимия е познато същото име Чоролай, чието обяснение обаче не е представено.
За сигурността на представеното от Ст. Илчев чуролей ‘щурец’ беше направено специално изследване: думата е напълно непозната на панагюрци! Липсва и в познатата синонимия на щурец: сврьчьк, свирчок, цвърчък, квечерня, цуцел, чюрка, чюрнул, джуркал, цръкалец, скрежец, цуцулина (за част от тях вж. и Геров 1978: 599).
Регистрирано е обаче от Т. Панчев (Геров 1978: 327): чоролей с дефиниция: „Чирлаик, насекомо от рода на щурците“. Приведен е илюстративен материал: Чоролей свири за четири сливи. Безспорно фразеологизмът в значение ‘Без пари, работя, служа, трудя се’ е останал обаче незабелязан от фразеологичния речник на българския език (II, 1975). Името Чоролеите е регистрирано в Панагюрище. Етимонът по Т. Панчев е в речта на Кюстендилско с ре- гистрация при свещ. Петър Любенов (Любенов 1891: 50). Т. Панчев дава и друга форма чюрулей, употребена, но необяснена с дефиниция при Н. Геров (Геров 1978 V: 567). Явно името Чоролеиите:Чоролеев има мотивация в югозападните говори. За панагюрските имена съществува една статия на Богдан Ланджев, „Панагюр“, която стана кръстник на Панагюрище, (в. Македония 2, 25 Х.1944, 9), където обяснява като типично македонско-български пове- че от имената на смятаните за староседелци панагюрци, включително и свое- то фамилно име.
Търсенето в правилната географска посока не затруднява езиковия археолог. Ако панагюрските Дриновци са с име по това на р. Дрин/а, то панагюрските Чоролейци ще да са от селището със сегашната форма на името Чороловци, колибак на Брайчино в източния край на Горна Преспа.
Формата Чороловци е записана от Вл. Пянка (Пянка 1970: 465). Този автор обаче е оставил ойконима като „неясен“ по онимно значение (219). Съмнението му, съвсем неоснователно, е с етимон чорло за ‘несресан човек’. Няма никакво съмнение, че началната форма на колибака е *Чоролойвци.
Изследването трябва да отговори на още един въпрос: защо в гатанката „Четири гангала, два пумпала, един чоролей“ чоролеят е коларят. Гледано анфас, това насекомо действително се персонифицира на колар в седнало положение. Що се отнася до поразяващата близост на българското Чоролеев и чувашкото Чоролай, възможната етимологична връзка може да бъде само булгарското име за щуреца „чоролей: чюрюлей“ с -лей като в Телилей (Гори Телилейски) от чюрю, българско племе, чието име буквално значи ‘народ, който има удължени глави’. Удължаването на главите се е постигнало с т. нар. в науката превръзка аймара, поставяна в детска възраст. А дългите, удължените глави, са били съществен антропологичен признак на булгарското царско племе Дуло. Следа от името са калките Имуклар и Главан на село в Старозагорско. Удължена по същество е и главата на щуреца, на чурулея/чоролея.
Анализът откри булгаризъм в българския език като име на щуреца. Чурулей: чюрюлей обаче не е оригинално булгарско име за това насекомо, наричано в чувашкия шарчак, изговор [шерчек], в карачайско-балкарски – сенгиркче, в тур. сtrctr, bocegi, в монг. dэвхрэг. Всички те са звукоподражателни или представят свиренето на щуреца. Следователно българското чюрюлей за щуреца, със старата мекост на ч, е било полисемантизъм: 1) за булгарско племе с отличителна черта – удължената глава; 2) преносно за насекомо с такава глава, срвн. представата за богомолка в слепок за вид смок, конче: водно конче за насекомо и под. Възможно е по първото значение на чоролей да е горнопреспанското Чороловци. Логично е да се приеме, че *Чоролейци: Чоролойци е историческото име на селище с калкирани имена Главан и Имиклар (Ямуклар) в Старозагорско.
Що се отнася до етимологията на булгарския етноним чурюлей, то трябва да се каже, че е друга форма на чурулег:чюрклек:чюрюлех, етимологически дублет на бълг. джурулек, неоснователно свързвано в БЕР (Бълг. етимологичен речник: 373, 372) с глагола джуркам. Наставката -ек е типично булгарска и тюркска в образуването на етноними, геноними. Това значи, че имената чюрюлей:чурулей са членни на -ек: -ей, основа чюрюл, с бълг. -ил:-ул ‘народ, племе, род’; и чюри ‘дългоглав’, буквално ‘племе/род от народа с дългите глави’. Предполагаме, че това е било едно от имената на българите при съседите, аналогично на тур. коджабашлар/ башкафалар за българите, рум. Bulgarie <І> cu capul mare. ‘Българинът с голямата глава’ (за българите изобщо) в този език го има също: Bulgaru <l> tukana glava. ‘Българинът с българската глава’, познатото хондрокефали ‘големоглавци’, с което име гърците наричат българите и под. (за тях повече при Балкански 2009, 2010).
В този план трябва да се разчитат и етнонимите при днешните тюрки: чю- ра при киргизите, чур при печенезите, чюри при тюркмените, чурек при хаза- рите и в буквално значение ‘дългоглавите’, а в преносно ‘булгарите’. За тях повече информация има при Н. Лезина и Ал. Суперанская (Лезина 1994: 440).
авт. Тодор БАЛКАНСКИ, Кирил ЦАНКОВ