Едно от най-сложните неща в икономиката е да се остойности болничният продукт. Това посочи д-р Явор Дренски в презентацията си по време на форума „Дигитално здраве“, организиран от „Капитал“.
По думите му сложността се крие в това, че всеки пациент е индивидуален и тази индивидуалност води до различно разходване на ресурси за постигане на качествено лечение.
Д-р Дренски посочи, че в тази посока са разработени много методи, които се опитват по възможно най-пълен начин да реимбурсират извършваната в болниците дейност, като най-добър в световната практика към момента е методът за финансиране на болниците чрез диагностично свързани групи (ДСГ).
Според него като система за финансиране на болниците
ДСГ са много силен инструмент, с който може да се гарантира ефикасно разходване и контролиране на разходите
„Самите ДСГ имат т. нар. „относителни тегла“. Те показват съотношението между различните заболявания по отношение на ресурсите и на обема дейности, които трябва да се извършат. От тази гледна точка ние, използвайки системата на ДСГ, ще имаме много по-справедливо разпределение на ресурсите между отделните заболявания и оперативни процедури“, коментира той.
Д-р Явор Дренски отбеляза, че на база на отчетените ДСГ със съответните относителни тегла може да се направи т.нар. кейс-микс индекс на отделните болници. „Така ние ще знаем кои болници лекуват тежки и сложни случаи и кои болници са структуроопределящи за здравната система. Също така важен момент е това, че
ДСГ искат прозрачна система на отчетност –
всеки един разход в даденото лечебно заведение да бъде отчетен по коректен начин, така че съответно да бъдат реимбурсирани средствата за лечение на даден пациент“, каза той.
По думите му от гледна точка на бюджета ДСГ съдържа силен инструмент за регулиране разходването на средствата в рамките на година. „За да се превърне относителното тегло в пари, се преминава през формула, която е от съществено значение за да се достигне до т.нар. базова стойност. Тя на практика се определя въз основа на това с какви средства разполага държавата за дадената година, които формират бюджета за болнична помощ. Това е саморегулиращ се механизъм, при който, когато се вижда, че има преразходване на бюджета, тази базова стойност може да бъде намалена, така че да се запази съотношението между отделните ДСГ, но парите на държавно ниво за заплащане на болничната помощ да са в рамките на гласувания бюджет“, коментира д-р Дренски.
Той посочи още, че системата на ДСГ е не само финансов инструмент, а и
много добър инструмент за контрол и повишаване на качеството
Самият факт, че лекарят не може да види в пациента „клинична пътека“, а вижда болния човек с неговото основно заболяване и придружаващи заболявания, е гарант, че качеството в болничната помощ се повишава, смята специалистът. „Целта на лекаря е да обхване целия период на грижа, всички страдания на пациента, както да профилактира заболявания, които могат да се появят вследствие на основното, така и да лекува придружаващите. Затова колкото по-пълно и обхватно се погледне пациентът, толкова и реимбурсирането е по-добро, защото ДСГ отчитат не само дейността, но и възраст, пол, придружаващи заболявания и т.н. Появява се и
контрол на качеството на изхода на лечебните заведения,
което към този момент не сме приложили“, подчерта той и отбеляза, че контролът на изхода проследява възстановяването на пациента в по-дълъг период и така за различните ДСГ може да се определи какъв резултат се очаква във времето.
Той отбеляза още, че с помощта на ДСГ при определяне кейс-микса на болницата пациентите със сложни и тежки заболявания могат да бъдат насочвани към определени болници, доказали се по отношение на съответните заболявания.
Системата на ДСГ съдържа в себе си и
добър инструмент за вътреболничен мениджмънт,
посочи д-р Дренски. По думите му с помощта на тази система болничният мениджър може лесно да набележи проблемни области, процедури и структури, които изразходват повече средства от средно приетото за дадената ДСГ. Освен това той може да види къде се намира спрямо другите лечебни заведения както по отношение на разходите за лечение, така и по отношение на качеството, което предлага съответното лечебно заведение, отбеляза специалистът.
Явор Дренски направи и кратко сравнение между клиничните пътеки и диагностично свързаните групи. Според него, клиничните пътеки не могат да отговорят детайлно от една страна на ограничените ресурси, а от друга – на многообразието от придружаващи заболявания, съчетанието между възраст, пол и конкретното страдание на пациента, което води до повече разходи на ресурси, недобро възстановяване средствата на болницата и предприемане на „непопулярни мерки“ от страна на мениджмънта.
Д-р Дренски отбеляза, че
клиничните пътеки изискват много сложна и недотам коректна отчетност –
изкривяват се диагнозите, пациентът върви по различна пътека, за да получи болницата повече пари и това след себе си води некоректна информация. Не разполагайки с коректна информация, здравните власти не биха могли да направят правилен разчет, правилно предвиждане не само на средства, но и на политики.
В заключение по отношение на ДСГ специалистът заяви: „Дори и да не са съвършен метод, това е най-добрият метод, който е открит досега“.
