Д-р Ирина Ганева е завършила медицина през 2012 година в МУ София. Придобива специалност по ендокринология и обмяна на веществата през 2015 година. Д-р Ганева има и придобита специалност по кардиология.
Преди да стане част от екипа на МБАЛ „Уни Хоспитал“ д-р Ганева е работила в МБАЛ Пазарджк.
–Д-р Ганева, днес, 17 май, светът по традиция отбелязва Световния ден за борба с хипертонията. Колко важно е правилното измерване на кръвното налягане?
-Темата на тазгодишния 17 май е „Измерете точно кръвното си налягане, Контролирайте го. Живейте по-дълго.“ Целта е да се преодолеят ниските нива на информираност в световен мащаб, особено в районите с ниски до средни доходи, и да се акцентира върху точните методи за измерване на кръвното налягане.
Правилното измерване на кръвното налягане е от водещо значение, защото на базата на измерените стойности се потвърждава или отхвърля наличието на Артериална хипертония и се започва лечение, с цел нормализиране на стойностите и намаляване на рисковете от усложнения.
-С отшумяване на острата фаза на пандемията от COVID-19, наблюдавате ли тенденция за завишен брой на пациенти с пост-Ковид синдром и преобладаващи сърдечни оплаквания?
-Да, все повече са пациентите, които търсят лекарска помощ след прекарана КОВИД-инфекция, основно от кардиолог или енодокринолог, поради естеството на оплакванията, които имат.
–При кои симптоми е необходима консултация с кардиолог?
-Препоръчително е всеки пациент прекарал КОВИД инфекция в средна или по-тежка форма да направи консултация с кардиолог. При поява на оплаквания като сърцебиене, прескачане на сърцето, лесна уморяемост и задухтрябва да се направи преглед от кардиолог, електрокардиограма и Ехокардиография на сърцето, да се оцени сърдечно-съдовия статус и да се започне лечение навреме. Много от пациентите, които идват при нас вече са развили някое от усложненията на прекаран КОВИД-миокарден инфаркт, дълбока венозна тромбоза, запушване на артериален съд, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения и други.
–Какви профилактични мерки може да предприеме човек, за да предотврати сърдечно-съдови проблеми?
-Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Проблемът е особено актуален за нашата страна, като данните сочат, че в България на всеки 3 човека 2 умират от сърдечно-съдови заболявания (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност), като особено трагична е загубата на хора в работоспособна възраст. Водещо е значението на атеросклерозата като основна причина за тяхната поява, развитие и настъпващи усложнения.
Има няколко основни неща в статистиката за България, които си ги припомняме като че ли традиционно в тази част на годината. Първото от тях е, че около 65 % от смъртните случаи при мъже и жени са причинени от сърдечно-съдови заболявания. Когато към тях се прибавят и онкологични заболявания, този процент надхвърля 80%. Така че с пълно основание може да се каже, че водещите причини за смърт са сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. Вторият основен пункт в статистиката за България е, че трима от всеки 10 човека над 18 години имат артериална хипертония, което прави заболяването социалнозначимо. И ако добавя данните от Евростат, че България има втората най-ниска очаквана продължителност на живота сред държавите от ЕС, то логично може да се направи извод, че съществуват все още доста нерешени въпроси, по темата сърдечно-съдови заболявания.
Голяма част от сърдечните събития, могат да бъдат предотвратени чрез подходящи превантивни мерки, като повишаване на физическата активност, здравословно хранене, отказ от тютюнопушене. Ежедневно всички ние се нуждаем от умерена двигателна активност. Разбира се, физическите натоварвания трябва да бъдат съобразени с индивидуалните възможности на всеки. Здравословно, балансирано и правилно хранене е вторият значим фактор. Важно е да се ограничи употребата на сол до 5 грама дневно, хидрогенирани мазнини, алкохол и тютюневи изделия, тъй като те са високо рискови фактори. Пушенето е сред основните причини за исхемична болест на сърцето. Никотинът в цигарите стеснява кръвоносните съдове, намалява притока на кислород към сърцето и повишава кръвното налягане – основни фактори за възникване на сърдечен инфаркт. Безсънието и стресът са фактори, които също водят до сърдечни проблеми, поради спазъм и стесняване на коронарните съдове (съдовете на сърдечния мускул).
Не на последно място по значение са профилактичните прегледи и изследвания, при които навреме биха се открили и лекували евентуални заболявания на сърцето.
Превенцията на сърдечно-съдовите заболявания е комплексна задача, която трябва да обединява усилията на здравните професионалисти, неправителствените организации и политиците. Тя трябва да започва още от раждането, да е комплексна и да постига набелязаните цели. Профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания има основна цел изкореняване на преждевременната смъртност и болестност от сърдечно-съдовите заболявания и удължаване на продължителността на живот на нацията, което си заслужава вложените усилия и средства.
