Д-р Надежда Дринова-Игнатова е един от най-известните стоматолози в Панагюрище. Внучка на по-малкия брат на проф. Марин Дринов – Найден Дринов. Пази ярки спомени от семейната история. Баща и синът носят името Марин – фамилна традиция и жест към големия учен и родолюбец.
– Тежи ли да си наследник на толкова известен род?
– Винаги съм се гордяла, че съм член на Дриновия род. Цял живот съм си била Дринова, по мъж съм Игнатова, но пациентите ме знаеха като Дринова. Дали ми името Надежда, да е близко до това на дядо ми Найден.
Никакви привилегии не съм ползвала в живота си заради принадлежност към това семейство.
– Като човек, който познава и тачи семейната история, разкажете ми за дядо ви Найден, виден общественик и патриот.
– Дядо ми Найден е вторият брат в семейството, след проф. Марин Дринов, освен него има още братя и сестри. Найден Дринов е взел много активно участие в подготовката на Априлското въстание. Преди това, при идванията си в Панагюрище, Васил Левски се е свързал първо с дядо ми и с по-малкия му брат Пейо. Те имали хан, където са се събирали бъдещите въстаници. Пейо Дринов е носел на ухото си обеца – така съзаклятниците го разпознавали лесно.
Васил Левски е идвал няколко пъти в Панагюрище, отсядал е и в къщата на дядо ми.
При подготовката на въстанието дядо ми е снабдявал с барут въстаниците. В делва в двора му са били скрити документите на революционния комитет.
По време на въстанието Найден Дринов е бил член на Военния съвет и на Привременното правителство. След погрома на въстанието по чудо дядо ми успял да избяга с други панагюрци. Доста време живял в гората. Щом се върнал, турците го вкарали в затвора в Пазарджик. Там прекарал месеци до голямата амнистия след намесата на Великите сили.
След Освобождението дядо ми става адвокат, бил е и кмет на Панагюрище. Единственият му син, баща ми, е кръстен Марин. Почти във всеки дом в рода ни има по един Марин. И синът ми се казва Марин – това е уважение към проф. Марин Дринов. Баща ми завършва математика в Софийския университет, бил е учител, после директор на гимназията. Дядо ми се е гордеел с баща ми, както по-късно баща ми се гордееше с моя син – професор в Германия, университетски преподавател, служител във Виенския клон на ООН.
– Що за човек е бил Найден Дринов?
– Родила съм се доста след смъртта му, но с майка ми често гостувахме на две негови сестри. Говореха с огромна любов за брат си: всички обичаха „бако Найден”, беше добър към всички.
– Какви спомени се пазеха в семейството за проф. Марин Дринов?
– Учил е в Харков, бързо се е издигнал. Като учител на децата на руска княгиня е обиколил европейските столици, където се е ровил в библиотеките им, натрупал е солидни знания. Идвал е доста често в Панагюрище, милеел и помагал на родния си град. Винаги отсядал в семейството на дядо ми.
Съпругата му Маргарита Ивановна Дринова е от дворянско семейство.
Единият му син рано се удавил в езеро. Самият проф. Марин Дринов умира преди Октомврийската революция. Погребват го в Харков. Дядо Найден не е успял да отиде на погребението.
Настъпват лоши моменти за наследниците му – жена му Маргарита и дъщеря му Марийка изпадат в бедност. Баща ми е получавал много писма от братовчедка си Марийка, написани на чист български. Започват така: „Мили бате Марине…“. Синът ми съхранява писмата.
Марийка има тежка съдба – убиват съпруга след революцията. Двете с майка изпадат в пълна нищета. Без отговор останали писмата им с молба за пенсия до българското правителство.
Дядо ми и други близки се опитали да организират идването им в България. На това попречила тежка болест на Маргарита. Тя починала. Няколко години по-късно дъщеря Марийка, първа братовчедка на баща ми, буквално умира от глад.
– Пазите ли вещи от дядо ви или от професора?
– Само снимки. В предишната къща имахме големи портрети – и на проф. Дринов, и на дядо ми Найден, и на дядо ми по майчина линия – копривщенец от големия Малеев род, опълченец, воювал на Шейново.
Проф. Марин Дринов донесъл подарък на баба ми – красиви обички. Бяха много нежни, със светлосини камъчета, като синчец. След баба ми дълго време ги носех като скъп спомен от дядо Марин. За съжаление ги загубих.
– Поддържате ли връзки с близки от рода?
– Винаги съм била близка с всички от рода, който е много голям и пръснат из България. Има и наследници в Русия. Моя близка приятелка е правнучка на една от сестрите на проф. Марин Дринов. Много се обичаме.
Интервю на Хенриета Георгиева, www.marica.bg
