Д-р Явор Дренски е управител на МБАЛ „Уни Хоспитал“ от март, 2022г. Ето какво споделя той в интервю за изданието „Форум Медикус”.
–Уважаеми д-р Дренски, в навечерието на Новата 2023 г. , бих искала да попитам кое, според Вас, прави МБАЛ „Уни Хоспитал“ действително уникално лечебно заведение: историята ли; проектът ли; реализацията ли?
-Голяма част от отговора ми се състои във Вашия въпрос. МБАЛ „Уни Хоспитал“ наистина е уникална, защото и като замисъл, и като реализация – няма аналог в страната ни. Тя е сбъднатата мечта на поколения панагюрци и на хората от целия регион – да имат модерна болница, в която специалистите, лечението и грижите за пациентите са на европейско ниво. Двигателят на цялата идея е покойният вече проф. д-р Лъчезар Цоцорков. При откриването ѝ през 2016 година той споделя: „С много ентусиазъм, воля и средства превърнахме едва оцеляващата панагюрска болница, в която работеха десетина лекари, в чудо на здравеопазването с над 700 души медицински и немедицински персонал. Този проект се реализира и заради огромната обществена подкрепа и гражданското доверие, които получихме.“
Мисля, че думите му илюстрират каква е била ситуацията към онзи момент, докато днес – МБАЛ „Уни Хоспитал“ е център за развитие на здравеопазването не само в региона, но и на национално ниво. В последните години болницата категорично се наложи като водещо лечебно заведение на здравната карта на България, предпочитано от пациентите. Подкрепям думите си с факти и статистика – над 70% от пациентите, които се лекуват в болницата, са от страната, което показва ясно, че възможностите ни да предоставяме качествена медицинска грижа са припознати от болните хора на национално ниво.
-Кои днес са уникалните характеристики на болницата?
Вероятно очаквате, а и спокойно бих могъл да отговоря на въпроса ви за уникални характеристики, като изброя десетките примери за модерната апаратура, с която разполагаме, за отличията ни, за постигнатите акредитации и високите оценки, които получаваме постоянно. Истината е, че болницата е единен организъм. Тя не е само материална база, нито само висококачествена апаратура от най-ново поколение. Истината е, че това, което ни отличава, е че най-важната цел пред целия екип на лечебното ни заведение и наша мисия е здравето и лечението на нашите пациенти. Тайната на добрата медицинска грижа е в симбиозата между лекарите, професионалистите по здравни грижи, условията за пациентите, прилагането на съвременни подходи в лечението и помощта на високотехнологичната апаратура, с която разполагаме. Вярвам, че силата на една болница е в потенциала на нейния медицински персонал – нито едно лечебно заведение не може да си позволи да загуби лекарите и професионалистите си по здравни грижи. Те са най-ценният ни актив и това, което ни отличава.
-Кое в структурата и организацията на лечебното заведение най-много Ви впечатли, когато поехте управлението? Кое Ви изненада? Решихте ли, че нещо непременно трябва да промените?
–Част съм от екипа на МБАЛ „Уни Хоспитал“ от началото на 2019 година като изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“ АД – дружеството, което е собственик на болницата. Познавам в детайли всички процеси в лечебното заведение, специалистите ни, базата ни и преходът след избирането ми за управител на МБАЛ „Уни Хоспитал“ беше съвсем лек. С екипа ми си поставихме амбициозни цели, които успяваме да постигаме и постепенно да разгръщаме потенциала на болницата. МБАЛ „Уни Хоспитал“ успя да продължи да се развива стремглаво дори в пандемичните времена, защото бяхме гъвкави – в процесите на управление, в организацията и като вътрешно преструктуриране. Болницата защити акредитация за медицински туризъм и бе сертифицирана от GHА – Global Healthcare Accreditation. Това ни позволи да отворим врати си не само за българските пациенти, но и за чуждестранните. Следващата ни стъпка е покриване изискванията на JCI – Joint Commission International, акредитационна система определяна като „златен стандарт“ в здравеопазването. Всички тези независими международни системи са не само гаранция, че дейността на болницата отговаря на световните стандарти по качество, но и че се справяме успешно с това да поставим пациентите в центъра на системата и да им предложим наистина качествени медицински услуги.
–Има ли Уни Хоспитал рецепта за терапия на големия проблем – осигуряването на достатъчно и високоспециализирани кадри. Как се справяте? Какво трябва да се реши на национално ниво?
-Положението е критично в цялата страна. Това е още едно от предизвикателствата, с които мениджмънтът трябва да се бори и до този момент успяваме да се справим. Недостигът ще се задълбочава, защото част от специалистите, които се подготвят, напускат страната. Един от най-острите дефицити е при професионалистите по здравни грижи. Средната възраст на учащите във факултета по здравни грижи е около 35 години, а би следвало да е около 20 години. Добре би било на национално ниво, въпреки трудностите при взимането на такова решение – да се преструктурират болниците, които нямат достатъчно пациенти. Това представлява известен резерв от опитни медици. Най-важното нещо е отношението към колегите – оценка и уважение за техния висок професионализъм и денонощен труд, посветен на страдащите хора.
-Знаем трудностите, които днес „спъват” развитието на болничната сфера у нас. Коя, според Вас, е основната бариера пред всяка българска болница?
-Пандемията и последвалата криза във всички сфери на живота ни постави пред едно много сериозно предизвикателство, по време на което някои болници успяха да го преодолеят, дори да се развиват и увеличават обема на дейността си. Както споменах „Уни Хоспитал“ е сред тях, като подобни ситуации са много добър тест за адаптивност и приспособимост.
Трудностите, които спъват болничната сфера са:
- кадрови дефицит;
- недофинансиране на здравноосигурителната система;
- опорочен начин на заплащане на болничната помощ;
- регулаторни механизми, които се стремят да създадат пречка на входа на системата;
- липса на контрол на качеството на извършената медицинска дейност на изхода на системата, който пряко да оказва влияние върху заплащането на болничната помощ;
- голям брой неефективни държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ.
За да се реши кадровият дефицит, който е най-големият ни проблем, е необходимо да се предприемат мерки на национално ниво.
Ние, в „Уни Хоспитал“, активно работим с учебните заведения като се започне от средните училища, премине се през колежите и се завърши с университетите – всички институции, които подготвят здравни кадри.
-Имате ли лична кауза за бъдещето на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в осъществяване на триединството между местна, регионална и национална болница
–Най-важната цел пред МБАЛ „Уни Хоспитал“ е непрекъснато да повишава качеството на предлаганите медицински услуги и максимално да улесни достъпа до тях. Личната кауза на всеки един от медицинския ни екип е „Уни Хоспитал“ да бъде избор номер едно за пациентите. Ръководстото на болницата активно работи в две посоки – повишаване квалификацията на медицинските екипи и покриване стандартите за акредитационна оценка от независими международни и български институции. Това е дългосрочният ни план.
Въпросите задава Дарина Стоева
гл. редактор на „Форум Медикус”
