Любка Пъкова
Вчера за пореден път се проведе кампания за почистване на България.
Чувала съм много мнения по тази тема, в повечето случаи – противоположни. Аз лично подкрепям всички ангажирани с целта да живеем в чистота и порядък. Така съм възпитана и така живея. И никога не ми е минавало през ум да хвърля пластмасовата чашка на земята с безумното оправдание, че няма кофа и затова не съм виновна. Баща ми е страстен планинар и първото, на което ме научи е, че в планината кофи няма! Второто беше, че тя е моя заден двор. Че моят изхвърлен небрежно боклук си остава мой и ако не си почиствам редовно някой ден ще ми се наложи да живея в собствената си свинщина. В този ред на мисли, трябва да призная и правото на тези, които смятат, че с една кампания никого няма да превъзпитаме. Сигурно. Но пък тази година се отчита намаляване на събраните отпадъци. Значи нещо все пак се е случило и вече е време да спрем да спорим прави ли са чистещите и да се запитаме защо търпим цапащите? Нали те съсипват и нашия заден двор. Казвам го и в пряк, и във всеки друг смисъл. Боклуци всякакви… И всеки ден се намира някой, който пълни и домовете ни, и дните ни, и душите ни с личната си мърсотия. А за още по-миризливото лицемерие колко е чисто в Европа и колко не в „тази държава“ изобщо не ми се говори. Защото чистотата около нас е огледално отражение на нашето поведение. И да живеем на чисто, в ред и хармония зависи единствено и само от нас. Затова да се стегнем и да проведем една различна кампания – да изчистим живота си от цапащите!
