Те са силни, смели и борбени и преди 132 години са дали своя принос за една от най-достойните български каузи – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Те са дамите на Съединението. Тъй като малцина са чували за тези храбри жени, сайтът Dama.bg решава да ви разкаже техните истории именно днес.
Екатерина Каравелова
В кореспонденция за вестник Кьолнише цайтунг от 7 ноември 1885, фон Хун пише:
„Навякъде се виждат безутешни лица и крайно отчаяние. Само една млада, малка госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната съпруга на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 година г- жа Каравелова беше единственият мъж сред софийското население…”
Съпругата на Петко Каравелов е учредител на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите. Тя е редом до съпруга си, тъй като скоро след сватбата става негова частна секретарка и сътрудничка и го придружава в голяма част от пътуванията. Това и дава възможност да се потопи в политиката на Княжеството, повлиявайки й силно.
Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци ѝ устройват шумна овация. На сутринта, по поръка на Петко Каравелов, тя се среща с Батенберг.
Когато Петко и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г., Екатерина Каравелова обикаля европейските дипломатически агенти в София с настойчива молба да се застъпят за затворниците. Намесата на дипломатите ги спасява, но омразата на стамболовистите срещу нея се засилва.
Недялка Шилева
Тя е учителка и общественичка от с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение, Пловдивски окръг). Завършва пловдивската девическа гимназия и работи като учителка в родното си село.
Недялка Шилева е годеница на Продан Тишков (Чардафон) и симпатизира на движението за Съединение. По поръчка на голямоконарския комитет приготвя знамето на местните въстаници. Освен това, Недялка придружава четата от с.Голямо Конаре до Пловдив и присъства на провъзгласяването на Съединението.
Анастасия Головина
Преди всичко, Анастасия е първата българска жена лекар. Първоначалното си образование получила в известния пансион на Ридо в Кишинев. Следва медицина в Цюрих и завършва в Париж, където специализира при големия психиатър Шарко.
След Освобождението работи в Александровска болница в София, във Варна, Пловдив, Ловеч и отново във Варна като старши кординатор на психиатрично отделение.
Развива и сериозна журналистическа дейност като заедно със съпруга си Александър Головин сътрудничи на руския в.„Голос”и на някои западноевропейски вестници. Редактира обществено-политическия вестник „Работа”, който защитава и пропагандира дейността на княз Александър I Батенберг и Консервативната партия в България. По нареждане на княза през 1885 пребивава в Пловдив, откъдето докладва за настроенията в Южна България.
Най-известното произведение на изкуството, свързано със Съединението е именно картината „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”, в която Николай Павлович изобразява двете части на България като женски фигури.
Днес се гордеем с достиженията на дедите ни, които успяват да извършат акта на Съединението. Нека предадем техния завет, за да ражда България все повече достойни българки и българи.
Нека винаги помним, че „Съединението прави силата“ и да бъдем единен и силен народ. Нека въпреки трудностите винаги вървим заедно напред!
