Собствено студио за психологическо консултиране и психотерапия ще отвори Дарина Дечева. Това ще се случи официално утре – 25 март , Благовещение, от 17 часа в хотелски комплекс "Бонбон". Ден преди официалния старт разговаряме за бъдещата работа в психо-творилница "Вътрешната стая", както и за много други интересни неща…
Кога се зароди интересът ти към психологията?
При мен няма понятие като "интерес". Има понятие "усещане". Имам усет за дадени неща и хора, нямам интерес към тях. Психологията е усет за мен от детските ми години – когато разглеждах приятелите си като поведения, а не като същности. Започнах да я реализирам на академично ниво преди осем години. Първо чрез магистърската си степен, а после през многото курсове и обучения. Психологията е т.нар. "учене през целия живот". Имам завършена следдипломна квалификация за треньор по групово-динамичен тренинг, както и за експерт оценка, подбор и развитие, участия в много обучително-информационни семинари, но най-важните за мен са групите по преживелищен опит и себе-познание. Там усещаш нещата за себе си в детайли и дълбочина.
Колко време ти отне да реализираш мечтата си и да имаш собствено студио?
О, това е наистина моя мечта, която датира още от началото на обучението ми за психотерапевт. Специализирам позитивна психотерапия в майсторското ниво на Дружеството по позитивна психотерапия. Работя терапевтично под супервизията на майстор-треньорите му и това ми даде увереността, че вече е време да реализирам мечтата си на практика. И го направих!
Психо-творилница "Вътрешната стая"… Звучи уютно и задушевно. Откъде дойде идеята да кръстиш така студиото си?
Да, такава е – уютна. Кръстница на творилницата е Керана Ангелова, която ми позволи да използвам името на едноименния ú роман за проекта си. Открих истината за съдбата си в нейната книга. А съдбата е просто една връзка между всичко живо на този свят. Просто връв – между двама души, между два океана, между две вселени. И държи здраво, защото връв като пъпната може да бъде само срязана. Докато е цяла – е споделеност. Споделеността е най-интимната част на човешкото общуване и на живота. И като всяка интимност е вътрешно познание, чувство за утроба, за стая, за дом. Дом не е пространство, територия, география. Домът… е усещане. Вътрешната стая е тази стая в дома, която може да бъде твоя, но и ничия, чужда, близка или далечна. Това не е просто стая – това е вътрешният ти усет за смисъл. За да отговоря още по-изчерпателно на въпроса, ще си позволя да цитирам едно изказване за книгата "Вътрешната стая" на Антоанета Алипиева в статията ú „Когато жената разказва за Балканите…”: „В тази стая човеците влизат, за да удостоверят опорите на битието. Там се ражда, там се умира, там се приготвя люлка за очаквано дете, там се плаче, там са надеждите и мечтите, крепящи живота. Там са и греховете, и страха." Вътрешната стая е мястото, където човек влиза, за да търси себе си. А това място наистина следва да е уютно и… задушевно. Топло и пъстроцветно. Да носи мир. В тази стая се постига единство на човека, който винаги търси изхода към светлината, към цветното, към смисъла, към себе си.
Каква е мисията на един Специалист по Душата, какъвто е психологът?
Да няма мисия. Психотерапевтът, добрият психотерапевт, няма очаквания и не е месия. Той следва единствено… да върви до клиента си, а не пред или зад него. Да е ДО него в нелекия път на душата му. Нищо повече. Това е нещото, което помага в най-голяма степен на хората – да усещат, че не са сами по пътя.
Освен че си магистър по психология, ти в момента се обучаваш за фасилитатор на системни фамилни констелации. Моля те, обясни какво по-точно означава това…
В началото на март успешно завърших двугодишното си обучение и вече съм сертифициран фасилитатор на системни фамилни констелации. За много хора този метод е непознат. А и има защо да е така – едва 18 са сертифицираните фасилитатори от първото проведено обучение към Фондация "Фамилни констелации България". Аз съм сертифицирана от втората обучителна група. В България има още две школи, които провеждат подобен род обучения, но всички те са последователи на създателя на метода Берт Хелингер. Фондация "Фамилни констелации България" е единствената институция в момента, в която обучителите са лични ученици на Берт Хелингер или ученици на преките му ученици и следваната от тях линия на обучение е най-близко до неговата. Затова и избрах точно там да се обучавам – искам за себе си най-доброто, а най-доброто е оригиналът или онова, което е най-близко до него. Накратко за метода – това е краткосрочна системна терапия. При нея семейството се разглежда като система. "Констелация" означава съзвездие. Ние сме част от това съзвездие (семейната душа), част от цялото и имаме точно определено място, което e в съзвучие с цялата картина. Хармонията e възможна само когато всяко нещо e на мястото си. Страданието e следствие на нарушаване на природните закони. Изключително близък до духовните практики, психотерапевтичният метод „Семейни констелации” дава удивителни резултати. Семейните констелации са сравнително нов метод в психотерапията и много ефективен при разкриване на механизмите, които действат и управляват динамиката на семейната система. Тук се разкриват връзки и закономерности, които на пръв поглед са невидими за човека. При метода се наблюдава един феномен – морфогенетично поле или както Хелингер го нарича, “духовно поле”, което прави видими скритите динамични тенденции в отношенията в семейството, в етническата група, в организацията, в която работим. Семейните констелации разглеждат индивида не като отделна единица, а като част от по-голямото цяло – фамилната система. Това e неоспорим факт: че всеки от нас принадлежи на определено семейство и има точно определено място и роля в него. Ние носим енергията и съдбата на поколенията преди нас. Всички членове, дори и тези, които липсват (починали или напуснали), присъстват енергийно в системата и оказват влияние на другите членове с техните грешки, поведение, мироглед, успехи и постижения. Семейните констелации ни дават да разберем колко силно сме свързани с членовете на нашата семейна система, със съдбата на хората, които ú принадлежат. Oсновнoтo разбиранe, залегнало в същността на метода, e, че семейството e единна енергийна система и ако някога (дори поколения назад) в нейната динамика са се случили събития, довели я до дисбаланс, това e доста вероятно да се прояви в живота на по-късно дошлите членове на тази система (често като нежелан поведенчески симптом, болестно състояние, емоционална натовареност, проблеми в интимността и личните връзки, загуба на материални блага). Обичайно се смята, че всичко, което се случва в нашия живот, е резултат от собствените ни мисли и действия. Но не винаги това е така. Историята на семейството и рода играят значима роля и в нашата собствена съдба. Оказват сериозно влияние на начина ни на живот, мисловните ни схеми и функциониране. Тези влияния не произтичат само от нашите родители, баби и дядовци, но и от поколенията преди нас – нашите предци. Когато равновесието в семейството и рода е нарушено чрез мисли, действия или думи, системата прави така, че да върне баланса си. Ето защо всеки един от нас би могъл да има нагласи, желания и разбирания, които усеща като „чужди”, да има хронична липса на енергия, да се сблъсква с едни и същи проблеми в живота си, да се чувства малоценен, да има рисково поведение, да не намира сила да се справи с ежедневните си задължения, да се разболее… И всичко това, за да облекчи минало страдание или извършена несправедливост към свой предшественик. Възможностите са безкрайни. Методът "Фамилни системни констелации" дава възможност родовата и семейна система да бъдат "излекувани". Той е считан от съвременната психология за революция в модерното разбиране за човека, семейството и рода. Работи на енергийно ниво, като отпушва циркулацията на енергията, разплита здраво завързани възли и ни позволява да живеем в хармония със себе си, създавайки своя собствена опитност и градейки свой собствен живот.
Разкажи накратко за бъдещата работа на психо-творилницата – какво ще се случва във "Вътрешната стая"? Издай ни бъдещите си творчески планове…
Това е любим въпрос във всичките ми интервюта досега – позволявам си тази лека шега с усмивка. Най-хубавите неща се случват неочаквано – банално клише, но наистина нищо не очаквам. Очаквам колкото се може по-малко да очаквам от тук нататък в живота си. Надявам се само лека-полека отношението към психотерапията да започне да се променя. Вярвам, че един ден хората от малките градове (и не само!), които са свикнали да не се задълбочават в мисли за поведението си и това на другите, да не се анализират пред други хора, да не афишират личните си тревоги, неуспехи, върхове и падения, да започнат да разбират смисъла на Вътрешната стая. Вътрешната стая в малкия град има за задача да покаже на човека, престрашил се да влезе в терапевтичното пространство, че може да работи върху себе си, да наблюдава и изследва себе си и другите, да задава свободно въпроси, да чуе отговорите им, да разбере защо не се получава комуникацията му понякога, да направи разликата между мнение и обратна връзка. Да се изразява – чрез думи или чрез мълчание. И да твори – поведения, мисли, чувства. Да твори себе си. Вътрешната стая не е утопия, не е панацея, не е хапче за моментно лекуване на душевни драми. Вътрешната стая е принадлежност – чувството, че си цяло. Цяло в общото пространство, в семейството, сред колегите, в света. Цяло, което признава, обича и приема своите части – оцеляващата част, травмираната част, здравата част. Цяло, водещо към баланса. Пътят на душата. А душата е бавна… Но аз съм пословично търпелива – и към своята душа, и към душите на хората около мен. И зная, че пътят все някога започва.
