Автор: Любка Пъкова
Този ден винаги е бил празненство за душата ми. Откакто се помня. И особено откакто се омъжих. Май, само веднъж на този ден не съм била на площада. Споделяла съм с вас за мистиката на преклонението, за тишината на помнещите, за вибрацията, която се носи навсякъде около нас.
Тази година за пръв път ще бъде различно. Ние няма да се съберем на площада. Няма да има възстановка, речи и заря. Тази година ние ще останем вкъщи. Но това няма и не може да промени особената енергия зареждаща въздуха на тихия площад, това е въздухът около нас.
Ние сме зарядът! И още сме тук. Ние помним и се прекланяме, ние празнуваме и скърбим. Ние носим кръвта на жертвите и навън или вкъщи, тя няма да спре да тупти. Днес в Панагюрище може и да няма публични мероприятия, но поклонение ще има. Ние го носим в душите си, то изгаря вените ни и смирява делата ни.
Днес ние участваме в една различна битка. Нашите деди са имали физически враг. Ние сме изправени пред невидимо и непознато нещо. И да се превием пред него ще бъде предателство. Днес сме призовани да постъпим като тях, да влезем в битка с цената на всичко, било то благосъстояние, дом, семейство и живот. С една съществена разлика… Нашите деди са тръгнали на бой с мисълта, че ще ги изгубят, ние се бием, за да ги опазим.
Всеки наш ден, всеки дъх, всеки взор към прекрасното, синьо небе на България дължим на техните загуби. Затова, именно днес, не можем да сме слаби и не трябва да се отказваме от пътя, по който сме тръгнали. Дедите ни начертаха контурите. От нас се иска само грам от тяхната смелост.
Днес тържества и заря няма да има. Но всички панагюрци знаем командите наизуст. И музиката на оркестъра знаем. Знаем как да коленичим, да помълчим и да сведем глава в памет на дедите си.
Днес ние няма да се съберем и да изпълним с тишина нашия площад. И това изобщо не означава, че ние няма да сме заедно. Всички ние днес ще имаме спомен за заря в дома си. Всички ние днес ще се поклоним в сърцата си. Всички ние днес ще дадем нашата нищожна жертва за бъдещето.
„В името на геройски загиналите за освобождението на България по време на Априлското въстание: На колене!“
„Оркестър, заря!“
