На 17 юли православната църква почита Света Великомъченица Марина – една от най-обичаните и почитани светици у нас. В народната традиция този ден бележи края на Горещниците – трите най-знойни дни в годината, които започват на 15 юли. Според старите обичаи тогава хората изгасвали всички огньове в домовете си. Едва на третия ден – празника на Света Марина – се запалвал отново свещен огън на мегдана, от който всяко семейство взимало искрица, за да възобнови огъня у дома. Вярвало се, че той има силата да пречиства и лекува.
Света Марина се възприема като застъпница пред Бога и закрилница на болните. Според вярванията тя се явява насън на тези, които ѝ се молят с вяра, и им посочва пътя към спасение от страдание и болести. Нейният празник се свързва и с лечебни води – в много църкви и манастири, носещи нейното име, има извори, чиято сила се смята за най-мощна именно на 17 юли. Затова на този ден хората се къпят в топли минерални извори или се обливат с билкови отвари за здраве.
Св. Марина е наричана и господарка на змиите – вярва се, че предпазва от ухапване и лекува. Освен това е покровителка на брака, водните извори и Южното Черноморие – с особено силен култ в Странджа и Родопите.
Според житието ѝ, Марина била дъщеря на езически жрец от Антиохия. Приема християнската вяра още на 12 години, но остава некръстена поради липса на свещеник. Въпреки това пази вярата си и отказва да се омъжи за римския управител Олибрий, който я подлага на жестоки мъчения. Накрая тя загива, посечена с меч, но остава символ на непоклатима вяра и вътрешна сила. В иконографията често е изобразявана като тържествуваща над дявола.
Самото ѝ име – Марина – носи огнена етимология. Свързва се със слънцето, топлината и постоянството. Днес повод за имен ден имат всички, които носят имената Марина, Марин, Маринела и производни.
