Начало Здраве Димитър Цоцоков: Вярвам, че добротворчеството е заразно, то ни сплотява

Димитър Цоцоков: Вярвам, че добротворчеството е заразно, то ни сплотява

СПОДЕЛИ

Ние не сме по-малко способни или по-различни от другите народи, които просперират. Трябва да помним откъде сме тръгнали, но и да не забравяме какво сме постигнали. Защото всъщност сме постигнали много, казва Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“, председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН

Пламен Енев, bglobal.bg

Господин Цоцорков, житейската философия на Вашия баща проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който беше един от най-големите дарители в страната, бе, че смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след нас. Затова ли създадохте фондацията на името на Ваши
Семейната фондация носи името на моя баща не само за да му отдадем заслужена почит, но и да бъде естествено продължение на неговите убеждения и пример. Създадохме я с мисията да окрилява – да помага на добрите идеи, да сбъдва добри дела, да чертае мащабно и смело нови посоки, с които заедно да изграждаме един по-добър свят.

Визията на баща ми се основаваше именно на човечността и чувството за принадлежност – да споделяш своя успех с другите, да съдействаш за общия растеж и да насърчаваш единството. В тази посока се стараем да допринасяме и ние – да подпомагаме конкретни проекти и да обединяваме усилията на хората около каузите, в които вярваме.

За четири години фондацията е подкрепила над 72 проекта с повече от 5,8 милиона лева. Защо избрахте да се фокусирате в областите образование, култура, здравеопазване и социални проекти?
Тава са областите, които са мерило и фундамент за напредъка ни като общество. Смятам, че инвестициите в образованието са тези, които ще имат най-голяма добавена стойност за страната ни в бъдеще, а културата е най-важният стълб за успеха на всяка организация, на всяка нация.

В същото вярваше и баща ми. Той беше убеден, че изграждането на здрава ценностна система в обществото, в семейството, в училището, както и подкрепата, обичта – това е, което ни изгражда като хора, което ни мотивира и което ни позволява да се самомотивираме за успех. Това най-добре описва вдъхновението ни в направление „Образование“ и проектите за социално-емоционалното образование на децата и младежите.

В областта на културата подпомагаме стойностни проекти както самостоятелно, така и съвместно с партньорски организации, за да усилим обхвата, въздействието и устойчивостта на българската култура. В здравеопазването ни води разбирането, че превенцията и ранната диагностика могат да спасят хиляди животи, като приоритетна за нас е осведомеността за рака на дебелото черво. А в направлението „Закрила на деца“ влизат теми като подкрепа за деца, лишени от родителска грижа, детско правосъдие, качество на предоставяните услуги, развитие на специалистите, работещи с деца. Радваме се, че постигаме резултати, но сме реалисти и отчитаме, че заедно ни предстои още много работа като общество.

Как решавате кои конкретни каузи да подкрепите в тези области, на кого разчитате?
Следваме принципите на фондацията, като инвестираме в проекти, които наистина могат да окажат дълбок и дълготраен ефект върху хората и общностите. Избираме внимателно и с мисъл за бъдещето. Подборът на каузите, които подкрепяме, е процес, в който влагаме много мисъл и грижа. Внимателно проучваме проектите, оценяваме потенциалното им въздействие и най-вече – дали те отговарят на нашите ценности и стратегически цели.

Специално искам да благодаря за добрата работа и експертизата на екипа на фондация „Лъчезар Цоцорков“, който има опит в различни области, както и за подкрепата на нашите партньори и съмишленици.

Програмата на фондация „Лъчезар Цоцорков“ за безплатен скрининг за рак на дебелото черво е без аналог в страната. Каква беше целта Ви – да повишите осведомеността за проблема, да подпомогнете здравната система? 

Подобни проекти ни носят голямо човешко удовлетворение и дават смисъл на всичките ни усилия. Ние се постарахме възможно най-много хора да научат за „тихия убиец“ и да си направят профилактичното изследване. Ракът на дебелото черво е второто по смъртност онкологично заболяване в страната, но когато се открие навреме, много животи могат да бъдат спасени. А резултатите от нашата национална скринингова кампания наистина надминаха всички очаквания и нямат аналог. Само за 3 месеца бяха направени близо 94 000 безплатни теста, което буквално преизпълнява целите на държавата за три години напред. Това е кампания, която беше организирана и финансирана изцяло с частни средства. Натрупахме опит, така че можем да предоставим на здравното министерство работещ механизъм за провеждането на ежегодни програми за ранно откриване на заболяването.

Но има и още нещо, което е много съществено – необходима е промяна в наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, където искаме да се включи и профилактичният тест за рак на дебелото черво. Сега той изненадващо не е част от задължителните изследвания, а това може кардинално да подобри достъпа до профилактика за много хора.

Наскоро финансирахте документална поредица „Дарителите“, която разкрива десетки случаи на велики български благодетели до 1944 година. Какви са приликите – и разликите – със съвременното дарителство, които лично Вие откривате?
Според мен не може да има същностна разлика между дарителите тогава и сега. Във всеки исторически период дарителите са хора, за които е присъщо поемането на обществена отговорност и осъзнатостта за това, че всички сме свързани. Смятам, че у всеки човек е заложена вътрешната необходимост да направи добро, а средата, формата и методите се обуславят от спецификите на времето.

За нас беше важно да си припомним за големите български дарители, за традициите и добрите примери, които имаме. Докато ги изучавахме, си дадохме сметка, че те са подкрепяли щедро и последователно същите направления, които и ние днес подпомагаме – образование, социална дейност, здравеопазване и култура. Точно тези области са белегът за ценностната спойка на един народ, за стремежа му да просперира и да израства духовно.

Какво си спомняте за първото добро дело, което сте направили?
Този въпрос ме връща към спомените от детството, защото от малък съм възпитаван да правя добро и да помагам на приятел или на човек в беда. Може би затова сега с голямо лично удовлетворение ме изпълни проектът ни за социално-емоционалното образование на учениците. Той е свързан с изграждането на здрава ценностна система у децата и може да има много голямо въздействие – да донесе добро и да работи за успеха на мнозина, а не само на отделното дете или млад човек.

Вие станахте първият българин, пионер по целите за устойчиво развитие на ООН. Смятате ли, че големият капитал трябва да бъде инициатор на иновативни подходи за преодоляване на най-належащите проблеми пред планетата?
Не само че трябва да бъде, но смятам, че бизнесът реално е в основата на такива иновации, които ни движат напред. Дори само този пример, ако вземем – мениджър от минна компания да бъде отличен за принос към целите за устойчиво развитие. Това показва преобръщане на представите за тази индустрия, което е оценка за изминатия път на развитие, промяна и иновации.

От една страна, бизнесът търси и внедрява решения от ново поколение, които могат да му донесат реална добавена стойност, а от друга страна – успешният бизнес насърчава тези процеси. Смятам, че за всички вече е кристално ясно, че няма как една компания да е успешна, ако не е социално отговорна, не е етична или не се грижи за околната среда. Нещо повече – това вече не е само въпрос на регулации. Това отдавна е въпрос на обществени очаквания и ценности.

В този смисъл какво предстои за „Асарел“, за да може развитието и модернизацията на компанията да продължи в същата траектория?
Догодина ни предстои 60-годишнина и се гордеем с изминатия път на промяна и развитие. Технологичните резултати, които сега постигаме – и то при преработката на едни от най-бедните медни руди в света, наистина са били немислими през миналия век. Но ето че днес вече са факт. Приоритет на всички нива продължава да бъде дигиталната трансформация, която ни позволява много по-прецизно и ефективно да управляваме процесите. Друг много силен аспект от работата ни е участието в международни научноизследователски проекти като X-Mine и AGEMERA, защото влизаме в разработването на технологиите на бъдещето в минното дело. Там сме единствената българска компания, което за нас е важна оценка и възможност. Така получаваме достъп до иновации и уникални пилотни технологии още докато са във фазата на изпитване и ги няма на пазара. А всичко това неимоверно развива екипа ни.

Другото ни предимство е, че имаме сплотяваща фирмена култура, приемственост и добри традиции, които ни обединяват. Характерно за нашата политика е, че поставяме на първо място грижата за хората и природата. Работихме много, за да сме предпочитан работодател, щастливи сме от младите хора, които привличаме с дуалното обучение, и от мотивацията за резултати и успех, която имат хората в нашия екип.

Как можем като общество да бъдем по-съпричастни един с друг и да правим живота си по-смислен и пълноценен?
Труден въпрос – сигурно защото има много правилни отговори, но нито един от тях не дава магически решения. Напротив, нужни са малки човешки стъпки – да протягаме ръка, когато имаме възможност, да си помагаме – всеки колкото може, да сме съпричастни един с друг, да сме по-положително настроени, вместо да потъваме в негативизъм. Да разберем, че няма как всеки да се затваря в черупката си и после да мрънка, че не сме единни като общество. Достатъчно е да поемаме отговорност и да си даваме сметка, че много повече неща ни обединяват, отколкото разделят. Това, че сме разединени, ни пречи да успяваме повече и по-бързо. И е първото нещо, което трябва да се промени в нагласата ни.
Заразно ли е добротворчеството? Може ли то да бъде част от обединението на едно общество?
Вярвам, че е заразно и че сплотява. Виждаме как хората спонтанно се обединяват около благотворителни каузи, как се активира гражданското общество при наболели проблеми, как все по-често имаме стойностни младежки инициативи. Когато добрите примери са достатъчно видими, това увлича хората и тук медиите също имат своята роля и отговорност.
Каква е Вашата оптимистична теория за България?
Оптимистичната ми теория за България е изначално свързана с оптимистичната теория за българите. Не бива да се вглеждаме само в лошото. Имаме проблеми, преминаваме през сътресения, сблъскваме се с всякакви неудачи. Но ние не сме по-малко способни или по-различни от другите народи, които просперират. Трябва да помним откъде сме тръгнали, но и да не забравяме какво сме постигнали. Защото всъщност сме постигнали много неща през последните десетилетия. Осъзнаването, че страната ни се е променила към добро, ще подсилва и вярата ни в бъдещето. А аз наистина съм оптимист за България и това, че тя ще става все по-предпочитано място за живот и кариера за младите хора.