Всяка година на първи ноември България чества Деня на народните будители, на който почитаме делото на всички български просветители, книжовници, революционери и будите на националния дух.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен.
Честването му се възобновява със Закон през 28 октомври 1992 година. Тогава той е обявен официално за Ден на народните будители.
За да изразят своята признателност, много от градовете и селата кръщават своите училища и читалища на заслужилите народни будители, за да се помнят и прославят имената им.
Сред най-тачените български народни будители са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и много други
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен.
Честването му се възобновява със Закон през 28 октомври 1992 година. Тогава той е обявен официално за Ден на народните будители.
За да изразят своята признателност, много от градовете и селата кръщават своите училища и читалища на заслужилите народни будители, за да се помнят и прославят имената им.
Сред най-тачените български народни будители са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и много други