Датата 27 март е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1961 година и тогава най-голямата международна организация за сценични изкуства – Международният театрален институт към ЮНЕСКО, решава това да бъде Международния ден на театъра.
Първообразът на театралното изкуство възниква в древна Елада, с пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби.
В древен Рим театралният стил претърпява развитие, а през Средновековието театъра преживява бурни промени, наред с промяната на историческата обстановка и съответно на културната среда. Проникването на религията в живота на хората дава предпоставки да се играят предимно пиеси с религиозен характер. Друга характерна черта за развитието на средновековния театър е появата на пътуващи театрални трупи, както и учредяването на множество театрални академии.
Но няма съмнение, че истинският апогей в разнообразието на театралното изкуство се достига през миналия век. Тогава се появяват нови стилове, авангардни театрални течения, пиеси, вдъхновени от ежедневно променящия се живот.
Достойно място заемат и източното театрално изкуство на Япония, Китай и Индия, както и изяществото на руския театър.
В България театърът също се разпространява много бързо. Първите прояви са свързани с читалищата, които са били център на обществения и духовен живот в страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен през 1856 година. Това е комедията „Михаил Мишкоед” на Сава Доброплодни, който по това време работи като учител в Шумен.
Голямо значение за създаването и развитието на родното театрално изкуство има Добри Войников, който се счита за основоположник на българския театър и пръв български режисьор. През 1881 година е основан първият театър в страната – „Люксембург” в Пловдив, а началото на професионалният театър в България е сложено през 1904 година, когато драматургичната трупа „Сълза и смях” става Български народен театър.
