На 27 октомври се отбелязва Мишкин ден.
В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.
На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.
