В този ден Исус дава последните си нравствени наставления. Припомня за Страшния съд и колко важно е да бъдем будни. Дава ни пример за благотворност и ни припомня да усъвършенстваме талантите, с които Бог ни е дарил.
Посланието, което денят носи, е да се покажем достойни за заръките на Божия син и в днешния ден направим поне едно добро дело, давайки от себе си, без да очакваме отплата или благодарност.
Нека се потрудим и не се оплакваме, ако имаме недостиг на храна или сме лишени от сън и утеха. Нека не униваме, ако в живота ни има затруднения. Нека не се самосъжаляваме, а намерим сили да продължим и прибавим с труда си поредната градивна стъпка към „будния”, осъзнат живот.
Именно така можем да бъдем сигурни, че светилниците (телата и душите) ни ще са пълни с елея (милост), който ни е необходим, за да осветява Пътя ни! Това ще помогне да бъдем милостиви и състрадателни, да се научим да прощаваме.