Мария МАСЛЕВА
Днес България заедно с още 60 страни по света отбелязва Световния ден за борба с бъбречните заболявания.
Отбелязва се от 2006 г. през втория четвъртък на месец март по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести.
Целта е да се обърне внимание на опасността от бъбречните заболявания, важността от ранното им диагностициране и проблемите на хората, чийто живот е белязан от ХБЗ – хроничните бъбречни заболявания.
Според проучване на Българската бъбречна асоциация почти половин милион българи имат намалена бъбречна функция. Всеки ден над 30 българи умират преждевременно от сърдечно-съдови усложнения на хронични бъбречни заболявания. Ежедневно трима разбират, че трябва да започнат хемодиализа.
Бъбречните болести у възрастните се нареждат на четвърто място по честота. Тяхното значение обаче се обуславя не толкова от честотата им, колкото от някои медико-социални показатели. Бъбречните заболявания обикновено се проявяват през най-активната възраст на човека (от 25- до 45-годишна възраст), имат продължително, неотклонно влошаващо се протичане и са една от най-честите причини за загубена работоспособност. И днес все още редица болести на бъбреците имат смъртен изход, и то в ранна възраст. Според данни на Световната здравна организация болестите на бъбреците заемат второ място (след травматизма) между причините за умиранията под 40-годишна възраст.
Бъбреците са жизнено важен отделителен орган, който отделя излишната вода, вредните продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. Когато бъбреците са увредени от някакво заболяване, те не могат да изпълняват добре тази своя отделителна функция. Това болестно състояние се нарича бъбречна недостатъчност. В зависимост от това, дали бъбречната недостатъчност е резултат на остро, бързо развиващо се бъбречно заболяване или е последица на бавно и дълго протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.
