Характер, хъс, фантастична игра, божествен ляв крак – качества донесли му Златна топка и световна слава. Здраве и успехи му пожелаваме!
Публикуваме едно интересно интервю с Христо Стоичков и някои от култовите му реплики.
– Вече побелявате, но нещата изглежда не се променят?
– Едно ще ви кажа — с черна или бяла коса, лудото момче още живее в мен. Така ще бъде винаги. Дори с прическата на Данчо Лечков пак ще съм същия. Признавам, откакто отидох в Щатите, започнах на моменти да се чувствам по-спокоен, даже улегнал. Малко дръпнах газта. Но се усещам, че когато дойде моментът да се реши някаква победа — изригвам. Независимо дали се боря с въдиците да хвана риба, дали съм на голф или съм на терена за мачле на малки вратички.
– Затова ли откакто се върнахте в Барселона, провокирахте в медиите вечния враг Реал (Мадрид)?
– В спорта медиите са оръжие. Предизвикват те, провокират те и ако нямаш нерви, си умрял още преди мача. Мъртъв си. Футболът сега заменя битката на гладиаторите, слава Богу не умират хора, но публиката си иска зрелището.
– Грешката на живота Ви?
– Нямам такава. Бъркал съм много, но съм имал сили да се извиня, когато съм сгрешил. Каквото съм мислил, винаги съм го казвал. Не съм се крил като мишльо и не съм се страхувал да си кажа мнението. Дори и да е грешно.
– Казвате ли си сутрин пред огледалото: „Велик си!“?
– Не, не съм изкукуригал толкова. Напоследък си казвам само: „Остаряваш, бате Ицко, ама левачката още я бива“.
– Нямате девиз в живота, нали?
– Предпочитам да действам, вместо да вдигам лозунги, но вярвам в някои неща. Първото ми правило във футбола е бий чужденеца, за да те уважава. Така си заслужих уважение в съблекалнята на Барса. Разбрал съм също, че човек спре ли потен вода да пие, не го търси за голяма работа. Никога не съжалявам, не се оплаквам и не се обяснявам. Който не ме е харесвал, може и да не е гледал бенефиса ми, но на онези, които бяха с мен в този специален момент — благодаря! Може някога да съм се палил повече и да съм се сърдил, но разбрах — колкото и да обикаля света, българинът трудно се променя. А и няма защо. Видяхте как ни уважават на бенефиса.
Интервю на Владимир Памуков, в-к „Труд“; 9.06.2004
„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели.“
„Който разбира от футбол, може да направи смени, който не разбира, да прави разбор след мача.”
„Това, което искам да кажа на всички българи е, че тези 20 000 лева, които ми ги искат бирниците, няма да им ги дам.“ (Радио Спорт; 3.08.2003)
„Който играе, получава контузии, който не играе, ще се удари в главата, ще се блъсне някъде.“
„Айн-цу-цвайн-цу-дрън.“ (прогноза преди мача с Германия на световното първенство в САЩ през 1994 г., завършил 2:1 за България)
"От всеки цървул трандафор не става."
„Познавам го. Люта пиперка, като мене е!“ (Христо Стоичков за Валери Божинов)
„– Ще започне ли Владимир Манчев титуляр?
"- Казах, че в отбора няма титуляри и резерви. Ще реша 2 часа преди мача. В националния отбор има 22-ма титуляри и толкова резерви. Ако бях треньор по ръгби, бих ги пуснал всички!“ (Пресконференция на базата на ЦСКА в Панчарево; 2004)
"- Любимият Ви предмет (въпрос на Кеворк Кеворкян,по това време гостите на Всяка Неделя носеха в студиото любими предмети)
– Физическо."
"Футболът в Пловдив е икона, никога не забравям, че съм тръгнал от тук! По една или друга причина, една моя мечта не се сбъдна. Надявам се другия път, когато се преродя, да имам възможността да играя с номер 8 в Ботев. (Христо Стоичков на представянето на книгата "Футболните битки за Пловдив")
