Днес, 16 юни, се навършват 146 години от рождението на Никола Делирадев, пътешественик и изследовател, роден в град Панагюрище.
Когато е едва 24-годишен, съпругът на сестра му, Иван Юруков, го кани да замине за Африка. Тръгва без подготовка и без никакви средства. Безпаричието го задържа една година в Египет. Работи в някакво италианско предприятие, за да спести пари и да замине за Етиопия, загадъчната страна на слоновете и златото.
В началото на 1906 г. Никола Делирадев е на работа в Руската легация в Адис Абеба. В продължение на 54 години живее и работи в Етиопия. Бил е представител на чуждестранни фирми за износ на кафе и кожи, директор на императорска ферма, управител на провинция Абигар. По-късно създава собствено земеделско стопанство, в което внедрява модерни за времето си агро-технически постижения. Проектира и ръководи отводняването на блата и строителството на канали.
През 1915 г. се оженва за латвийката Алвина Яновна Мазайе.
Прочува се като изкусен и смел ловец. Освен слонове има отстреляни голям брой леопарди, хипопотами, щрауси и други.
От ловните трофеи прави интересни сбирки, които са притежание на музеи и частни колекции.
Уморен от странствания и напрегнати преживявания, през 1960 г. се завръща в България заедно с жена си, за да се порадва на родината си и на тримата си сина, които е изпратил още невръстни в Панагюрище, за да се учат в българско училище. Подарява ценна колекция на музея в родния си град. Тя е допълнена в края на миналия век от сина му Георги Делирадев.
Написва книгата “Последният ми лов на слонове” и стихосбирката “Под палещите лъчи на африканското слънце”.
Никола Делирадев умира на 6 септември 1961 г. в Панагюрище.
