Панагюрският край е заселен от дълбока древност. Негови обитатели през бронзовата и желязната епоха са траките. Откритото на 8 декември 1949 г. Панагюрско златно съкровище, множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения открити край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена.
Съкровището, изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. е с общо тегло от 6 кг. 164 гр. е култов сервиз, състоящ се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако – гръцкия пантеон.
На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз от девет златни съда.
Около тях е имало и други работници, но тримата решават да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков.
По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрици. По това време там работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца то е изложено в музея.
Така златните тракийски съдове се връщат в Панагюрище едва през 2013 година, когато с дарителски средства на “Асарел-Медет” АД и акционери в дружеството, е изградена уникална зала-трезор за неговото експониране и съхранение. Съкровището е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.
