Днес се навършват 83 години от рождението на Теодор Димитров

Днес се навършват 83 години от рождението на големия български дипломат, колекционер и дарител Теодор Димитров. Той е роден на 26 февруари 1932 г. в София.  Когато през Втората световна война започват бомбардировките, семейството му се установява в родния град на неговата майка – Панагюрище, където Теодор завършва гимназия с отличие. За да подпомага финансово семейството си, той работи като продавач на хляб във фурната, където пише стихове върху листове от хартиените чували за брашно.

През 1955 г. завършва славянска и романска филология в Държавния университет в Букурещ. Специализира в Библиографския институт в София. Търсейки си работа, попада на обява за конкурс за библиотекар в Международната организация по труда в Женева. Печели първо място и заминава за Швейцария. След първия изпитателен месец е назначен с договор за три години. Договорът му е подновяван няколко пъти по толкова. Редкият шанс да заема поста си в международен институт, където по неписано правило приемат само кандидати от капиталистически страни, се е дължал на изключителните качества, с които Димитров е успял да спечели конкурса за съответната длъжност – владеене на пет езика и много добро познаване на библиотечното дело.

От 1 септември 1960 г. той завежда отдел „КомплектУване и организация“  към Библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева. По-късно става заместник-директор на Библиотеката, където работи повече от 30 г. По това време Теодор Димитров е единственият българин с безсрочен договор с Международната организация.

В годините на Студената война новата роля на ООН за решаване на конфликта води до увеличаване многократно на обема от документи, становища, стенограми, които постъпват в архива на библиотеката. За да бъде по-лесно обработено количеството документация и да бъде улеснен достъпът до нея на дипломати, специалисти и изследователи, Теодор Димитров разработва Работна програма за въвеждането на United Nations Bibliographic Information System (UNBIS) в Женева. Новата система е одобрена и внедрена през 80-те години. И днес се използва в библиотеките на световните организации. Изучават я и студентите по библиографски науки. Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” работи по същата система:http://unbisnet.un.org/.

В същото време Теодор Димитров събира исторически документи за България, до които има достъп като висш служител в ООН. Издирва, копира и размножава на свои разноски редица документи, важни за националната ни история. Проучва националноосвободителните борби на българите в Македония, Тракия и Добруджа, които публикува в поредицата “Жалбите на Македония”.

По случай 100 г. от Освобождението на България той организира в Женева конференция в памет на американския журналист Януариъс Макгахан, описал ужасите на Руско-турската война и Баташкото клане. Издател е на книгата “Макгахан 1844-1878 г.”, съдържаща десет писма-дописки за „Дейли нюз” от България и голям брой дипломатически документи от онова време. Създава комитет за отбелязване на 1300 г. българска държава.

През 1992 г. се пенсионира. През 1994 г. защитава докторат по политически науки към Института за висши международни изследвания в Университета в Женева. През 1996 г. организира Международен симпозиум „Федерални структури и интер-регионално сътрудничество на Балканския полуостров”.

Теодор Димитров умира на 17 август 2002 г. в Женева. Два дни преди смъртта си прави ново завещание, с което оставя цялото си имущество на България. Пет години продължава съдебният процес, воден от неговите наследници за оспорването му. Накрая швейцарският съд постановява да се изпълни последната му воля.

На 20 км от Женева, близо до френското градче Жекс в планината, се намира едно от именията на българина. Сградата е била страноприемница по Наполеоновия път, свързващ Женева с Париж в началото на ХІХ в. След Втората световна война е превърната в хотел, а през 60-те години -изоставена. През 1989 г. Т. Димитров купува този имот и го възстановява. Според неговия брат идеята му е била да се създаде Европейско огнище на културата на границата между Швейцария и Франция.

 Текстът е от сайт на Министерството на културата