Днес в Европа се отбелязва Денят на защита на личните данни. На 28 януари 1981 г. е приет първият международен правнозадължителен документ в тази област – Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Комитетът на министрите на Съвета на Европа отбелязва датата като официален повод за честване със свое решение от 26 април 2006 г.
Защитата на личните данни е регламентирана и в правото на Европейския съюз /ЕС/ с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Предстои да бъде приет нов Регламент на ЕС за защита на личните данни като част от пакета, свързан с реформата на законодателството на ЕС в тази сфера.
Българският Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) е приет през 2002 г. и неколкократно изменен и подобрен през следващите години. В закона е дадено определение на понятието „лични данни”, предвидени са принципи за тяхното добросъвестно обработване и основания, на които могат да бъдат обработвани /събирани, използвани, предавани и пр./. По правило данните могат да се ползват със съгласието на съответния човек, а без него – само в изрично предвидените от закона случаи.
Публичните институции и другите организации са длъжни да спазват правилата на закона при работа с лични данни и да се регистрират като администратори на данни. В тези случаи те трябва да оповестят информация какви данни събират, по какъв начин, с каква цел и на какви категории администратори ги предоставят. Законосъобразността на обработването на лични данни се контролира от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която разглежда жалби, дава предписания, отправя препоръки, приема решения и становища, извършва проверки, налага глоби и др. Сериозният обем работа, извършен от комисията през годините, може да се види в годишните отчети и информационния й бюлетин.
Програма достъп до информация участва активно в дебатите по приемането на ЗЗЛД и измененията му и си партнира с КЗЛД. В защита на правото на гражданите на защита на личните данни водихме и спечелихме през 2008 г. дело пред Върховния административен съд, с което бе отменен прекият достъп на МВР и службите за сигурност до т.нар. „данни за трафика на съобщенията”. През 2009-2010 г. участвахме в дебатите по измененията в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), защитавайки отново правата на гражданите. През 2014 г. представихме в Конституционния съд становище по конституционосъобразността на разпоредби от ЗЕС с Конституцията (които бяха обявени за противоконституционни с Решение № 2 от 12 март 2015 г. по к.д. № 8 от 2014 г.), а през 2012 г. заедно с Асоциация за европейска интеграция и права на човека и адв. Екимджиев внесохме жалба в Европейския съд по правата на човека, с която оспорихме съобразността на наличната система за следене и достъп до трафични данни с гарантираните от чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека право на защита на личния живот и кореспонденция, включително лични данни.
