Петьо – на 6 години, Красимира – на 11 месеца, Паоло – на 4 години, Мая – на 7, Христо – на 12, Вилислав – на 15, Красимир, Мелин, Яница, Гошо, Трифон, Евгени…
Те останаха завинаги деца, живели едва няколко години на земята. Станаха ангели. По волята на поредния, седнал зад волана на скъпата си кола и помислил се за Господ на пътя. Малки ангели, които никога няма да разберат какви ли демони са бушували в големите (не)човеци, качили се в своите коли – малки или големи, скъпи или не без значение, за да им отнемат завинаги Живота…
Деца на своите родители, братя и сестри на своите братя и сестри, внучета на своите баби и дядовци, които никога няма да бъдат такива, защото големи (не)човеци не са им позволили… Убийците на деца, хукнали да гонят по пътищата бесовете от себе си, малко почерпени, много почерпени, пияни – заляни, дрогирани, комплексирани, самодоволни, самоуверени, самовлюбени, безотговорни, единствени, безчувствени, безсъвестни, нямащи страх и респект нито от закона, нито от Бога …
Обикновено с безброй „оправили“ по незнаен начин нарушения на пътя. В България незнайният начин пак обикновено е един – с пари и/или с връзки.
Аргументът „Ами, кво да направя…“ е силен. Силен е за убийците, силен е за полицаите, които удобно си затварят очите, силен е и за съдиите, които още по-удобно дават условни присъди, намаляват драстично годините затвор, пускат под домашен арест или срещу подписка. Невъзможен аргумент за родителите, близките, приятелите. Невъзможен докато не видиш убиеца на мечтите си жив и здрав на улицата, в кафенето или зад волана, отново. Защото за него пътищата са много, зад завоите отново чакат полицаи, които с кървавите пари от поредния подкуп ще купят играчка на децата си, ако нещо се обърка, съдиите чакат своето….За родителите пътищата са два – до поредната инстанция и до гробището. Не, не е грубо и цинично, реално е. Защото това се случва, докато майките и бащите на Петьо, Красимира, Паоло, Мая, Христо, Вилислав, Красимир, Мелин, Яница, Гошо, Трифон, Евгени чакат справедливост, състрадание, милост, покой, които никога няма да дойдат. Ще дойдат микрофони, натикани в лицата, и дежурният въпрос „Как се чувствате“, ще дойдат намалените или условни присъди, ще дойде често самодоволната усмивка на убиеца, ще дойде и неописуемо наглото „Ами, кво да направя…“.
Никой никога няма да отиде да пита полицая, началника и съдията за каквото и да е. Убиецът може да мълчи, както и да си закрива главата с качулка, когато нехайни полицаи го вкарват в съда. И когато там прочитат присъдата, тя е за Ангелите и за родителите, убити отвътре.
И докато това се случва, две класни стаи ще остават празни всяка година. През 2013-а загиналите деца са 29, през миналата- 33. От началото на новата година още 4 деца са загубили живота си на пътя. От началото на 2015 г. още 4 деца са загубили живота си на пътя. Ранените при катастрофи деца са между 1000 и 1100 всяка година. Оказва се, че всяко поредно прегазено дете е чертичка в тефтера на Господ и чертичка в тефтера с нарушения на пътя на поредния убиец. Тефтер, на който страниците не свършват, защото в България големите хора се кръстят, че убитите малки деца не са техните, и нищо повече…
И докато в Държавата „Ами, кво да направя….“ тихо, кротко и безропотно слагаме чертички на жертвите от войната по пътищата, там, където се води истинска, кървава и безмилостна война, не слагат кротко чертички. Преди месец бойна машина прегазва 8-годишно момиченце в град Константиновка в Донецка област. Войниците са пияни. Хората от градчето се събират на стихиен митинг за минути, който преминава в атака към двете училища, превърнати в казарми на украинските военни. Искат да им бъде даден шофьорът на бойната машина. Няколко часа по-късно е отстранен командирът на батальона, задържани са четирима войници. И докато тече разследването, ден след ден хората излизат на улиците и протестират. И никой не смее да им каже „Ами, кво да направя….“.
Не знам каква е съдебната система в една толкова размирна територия. Знам обаче каква е съдебната система в Държавата „Ами, кво да направя….“. Нея просто я няма, за нас. Защото ако тук имаше следствие като следствие, прокуратура като прокуратура и съд като съд, Петьо никога нямаше да остане завинаги на 6 години, Красимира – на 11 месеца, Паоло – на 4 години, Мая – на 7, Христо – на 12, Вилислав – на 15… На нас война не ни трябва, ние се избиваме помежду си. На България очевидно не й трябва бъдеще, трябват й прегазени мечти, трябват й убийци на деца, трябват й кървави пари, давани на един-двама-колкото е нужно, за да бъде „оправен“ поредният случай. Трябва й „Ами, кво да направя….“.
Деа МАНОЛОВА
Източник: Дарик
Хайде стига вече, не си били контролирали детето. Деца са си деца, то може от ръката да ти се откъсне и пак на улицата да изхвръкне. Къде по-точно могат да играят децата ни в този град? Кое дава право на ДОН ЦЕЦИ да кара като Шумахер и с цялата си наглост да отговори „Какво да направя?“. Изобщо не виня родителите на малкото ангелче, само искрено им съчувствам, а за този нафукан и самонадеян шофьор най-тежкото наказание!!!! Ще се подпиша където трябва и колкото пъти трябва, за да може този вече никога да не шофира, а ако може и да не ходи по улиците на нашия град още по-добре! Рецидивистите на пътя – в затвора!
0
0
Обяснение от страна на пъков е искано,както и от роднините му,но беше отказaно. Замислете се в град сме с ограничение 50км, има пешеходнa пътека, а телефонa му не слиза от ухото,той изобщо не е видял Петьо,за да го влачи 70м, каквото и да е колата ще спре,но не след 70м, нали?
0
0
Всички сме срещали табелката с надпис „Децата нямат спирачки“. Знаем също, че навлизайки в населено място, трябва да управляваме превозното си средство с повишено внимание, защото каквито и аргументи да изтъкнем в полза на човека, отнел живота на Петьо, това няма да го върне. Нали осъзнавате това?! А да не говорим за необратимо осакатените от небрежни шофьори. За тях никой не споменава. Деца, младежи, хора в разцвета на силите си, стават заложници на собственото си тяло за цял живот, приковани към инвалидни колички или недай Баже към леглото. Забравихме, че не сме господари на живота и не но ценим достатъчно.
0
0
До кога ще действаме на „стадния“ принцип?До кога ще се правите ,че не Осъзнавате истинската причина за трагедията?Детенцето го няма главно ,защото родители му не прецениха правилно ситуацията и му позволиха да кара голямото си колело без каска,без светлоотразителна жилетка,фар и протектори в сумрака на края на града пресичайки спонтанно път от републиканската пътна мрежа след 20ч.!Ако Петьо си беше у дома, в онзи момент ,нямаше да има никакво значение автомобилния поток !…..Прекрасно знаете,че Това е ИСТИНАТА!ПОЧИВАЙ В МИР МИЛО ДЕТЕ,ТИ НЯМАШ ВИНА!
0
0
Когато колата се движи с над 100км/ч велосипедистът дори да е с хокеен протектор и 4 фара да е, няма да има никакъв шанс. Така че хайде де не пишем глупости. Децата са си деца. И ние сме играли до тъмно, така че е глупаво да обвинявате родителите. Шофьорът е този, който трябва да прецени как да кара, за да не предизвика ПТП. Факта че този човек кара с над 100, в населено място ясно показва, че е най-малкото безотговорен.
0
0
ИСТИНАТА е една – Пъков отне живота на дете , с безотговорно шофиране с превишена скорост на градска улица! И когато говорим за ИСТИНИ упреквайки някого си заставаме с имената! Толкова за ИСТИНАТА!
0
0
Мили Хора,защо сте Толкова КРАЙНИ!?!Прекрасно знаете,че е нелепо Вината за Всичко ставащо по пътищата в България да бъде стоварена върху Цветан Пъков!Не може само,защото така ни е удобно да го заклеймим и го принесем в жертва!Да не говорим за факта,че до сега Никой не пожела да чуе Истината лично от неговата уста!Не е ли Прекалено Удобно да е Така?!?
0
0
Каква истина? Има толкова много свидетели на случилото се, че каквото и да каже шофьора няма да има никаква стойност. Ако искаше да каже нещо, нямаше да крие лицето си и да иска от съда да го оправдае.Какво искате да чуете от него? Поне можеше да се извини на родителите и да признае вината си, да каже, че съжалява, /не че това ще ги утеши и ще им върне момченцето/, можеше да искаже съболезнования, а той какво направи, най нагло заявил на бащата-“ Ами кво да направя“. Така, че незнам каква истина търсите.
0
0
Каква истина? Какво очаквате да ви каже? Фактите са налице. Има прекалено много свидетели на случилото се.
0
0
ddt , остави хората да си „съберат“ душите ! Преди година на това кръстовище пред автомобила ми изскочиха две деца с лагерници – смятай!!! Но със скорост 40 -50 километра в час и ние водачите имаме шанс – дечицата и те! Деца ddt и ние бяхме същите!
0
0
Съболезнования на близките! Почивайте в мир малки ангелчета!
0
0
Аргументът „Ами какво да направя…“ е твърде силен и за родителите. Това не бива да се пропуска! „Ами изпуснах го…“ Децата са оставени без надзор! На мен лично ми с е е случвало дете да изскочи от странична улица и да се удари в калника на колата… А ако бях закъснял за „мястото на срещата“ с 5 секунди? При всичкото ми внимание едва ли крайният резултат щеше да бъде положителен. Не оправдавам в никакъв случай безразсъдното поведение на много водачи на МПС, но не трябва да се гледа на въпроса едностранно. Необходим е контрол и върху малките велосипедисти.
0
0