Доц. д-р Атанас Шопов: Павел Бобеков има важна роля в подготовката и избухването на Априлското въстание

По повод 20 април – денят, в който през 1876 година избухва Априлското въстание, Радио „Фокус” – Пазарджик потърси за коментар доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който разказа за живота и революционната дейност на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание.

Г-н Шопов, разкажете повече за живота и дейността на един от видните жители на Панагюрище – Павел Бобеков, който е председател на „Привременното правителство” и хилядник по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Павел Бобеков е роден в семейството на Станьо Бобеков, който редица години работи в Цариград, където се жени за една гъркиня – Манто, която довежда в родния си град Панагюрище. Именно в тяхното семейство се ражда Павел, който е най-голямото им дете – на 14 октомври 1852 година. Бобеков получава образованието си в родния град, където негови учители видните възрожденски дейци Васил Чолаков и Найден Попстоянов. Като ученик в Панагюрското класно училище той се отличава с голяма любознателност. Около 1864 година баща му го завежда в Цариград, където Павел Бобеков гимназиално образование и постъпва във Военномедицинско училище в Цариград.В това училище се свързва с цариградската българска колония и е активен деятел на културно-просветното ни движение. Взема участие в учредяването на Българското печатарско дружество „Промишление”. За него Петър Карапетров ще спомене, че се отличава с голям темперамент на характер. Той се обявява против идеята за дуалистична държава с Османската империя. Поради нещастни обстоятелства неговият по-малък брат Георги умира. Той също е в Цариград, но се удавя в Босфора. Това принуждава Павел Бобеков да се завърне в Панагюрище, за да бъде поне малка утеха на майка си. Той става главен учител в класното училище в града. Неговият принос за образованието в родния му град е, че въвежда изучаването на френски език, география и всеобща история. Тази негова любознателност и интелигентност е оценена от панагюрското общество и през 1875 година той е избран за председател на местното читалище „Виделина”. Под негово ръководство се поставят редица драми на сцената на читалището, с негово съдействие се основава и Женското дружество „Надежда”.

Каква е ролята на Бобеков по време на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: Активна е неговата дейност и за подготовката и избухването на Априлското въстание. Когато идва Бенковски в Панагюрище, Бобеков присъства на сбирката в Дриновата къща, където е срещата на Бенковски с дейците на революционния комитет в града. Там той проявява отново своя характер като иска от Бенковски пълномощното му. След като му е показано Бобеков взема дейно участие в подготовката на въстанието. Панагюрският революционен комитет се съхранява след смъртта на Левски и успява да поеме организацията на бъдещото въстание. В комитета Бобеков със своите познания заема видно място. При преждевременното обявяване на въстанието е съставено „Привременно правителство”, което изпълнява и функциите на Военен съвет. Павел Бобеков заема една подобаваща длъжност, а именно – председател на „Привременното правителство”, а същевременно е и хилядник във войската по време на Априлското въстание. Като член на Военния съвет и водач на „Привременното правителство”, заедно с воеводата Бенковски, поемат ръководството му.

Каква е съдбата на Павел Бобеков след погрома на Априлското въстание?
Доц. д-р Атанас Шопов: След разгрома на въстанието, Бобеков е принуден да напусне Панагюрище и българските земи, емигрира в Румъния, където дейно се включва в работата на Червения кръст като преводач, участва и в Сръбско-турската война, а през 1877 година се установява трайно в Букурещ. Поканен е от Иван Адженов и поема редакцията на вестник „Секидневний новинар”. Първият му брой излиза на 6 април 1877 година.

Разкажете са последните дни на Бобеков?
Доц. д-р Атанас Шопов: Когато се обявява Руско-турската война, Бобеков се включва във войната като преводач в Главната квартира на руската армия. Той стига с корпуса на ген. Гурко до Търново, но заболява от туберкулоза и умира там на 17 октомври 1877 година. На траурната церемония една изключително емоционална реч произнася Стефан Стамболов. Бобеков е погребан в двора на църквата „Свети Никола” в старопрестолния град. Интересен факт е, че през последните дни от живота му до него е и майка му Манто. Изтощен от болестта, виждайки,че настъпват последните му мигове той споделя с майка си: „Умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна. Аз никога на допусках, че ще видя това, умирам мамо, спокоен за това, че до край изпълних дълга си към отечеството, на което дадох слабите си сили”. Наистина Бобеков едва на 25 години оставя едно значимо дело. Той е достоен пример за подражание и не случайно неговия лик стои на Стената на славата в Историческия музей в Панагюрище, за да посреща всеки посетител, който се докосва до миналото на нашия град.