Рубриката води Мария Петришка
Здравейте приятели, всички сме се разбързали. Някой дава ли си равносметка за къде? Бързаме да станем, да пием кафе, да си направим закуска, да хапнем на бързо, да отидем на работа, бързаме след работа – деца, къща, вечеря, йога клас. Бързаме да остареем, неосъзнавайки че бързането е стрес и напрежение, че губим себе си в ежедневието си.
Днешната статия е точно за това как да запазим себе си и душевния си мир в забързанете ни дни. Надявам се да ви е полезна.
В живота ни има периоди, когато сме затрупани с ежедневни „проблеми“ – работата ни „задушава“, оплакваме се от куп досадни задължения, струва ни се, че времето галопира и не стига за нищо, а трябва да свършим и това, и това, а дали не забравих и онова… Искаме да постигнем повече – да имаме повече пари, повече време, да водим здравословен начин на живот, а не успяваме…Ежедневието ни завърта в своя хаос…. Този хаос и това бързане така ни помита, че вече дори не можем да спим. Постоянно чувстваме безпокойство, напрежение… появява се стресът.
Как да постигнем равновесие в хаоса?
Ние не искаме разбира се да станем аскети и да медитираме по цял ден на на някой планински връх. Харесва ни общуването и предизвикателствата на социалния динамичен живот.
Но искаме работите ни да вървят добре, искаме да се чувстваме спокойни и уравновесени, пълноценни – да се чувстваме добре. А сме се уморени, имаме нужда от почивка, от душевен комфорт.
Звучи ли ви познато това? Задавали ли сте си въпроса:
Има ли начин да съчетаем душевния мир с динамиката на ежедневието? Съвместими ли са те?
Разбира се, смятам, че си пасват идеално. 🙂
Движението, динамиката, промяната е живот. Предизвикателствата ни зареждат с енергия, хъс, карат ни да се чувстваме живи и пълноценни. Но за да постигнем хармония в хаоса е необходимо да следваме естествения си ритъм на движение и покой и да променим отношението си към нещата около нас.
Ето някои по-конкретни стъпки, които предлагам:
Определете приоритетите си.
Разбира се, на първо място е вашият душевен мир. Напишете си го на един лист и често си го напомняйте:
Моят приоритет е моят душевен мир.
Нищо от това, което ни се случва не е по-важно от нашия душевен мир. Повярвайте ми:
Нищо не е чак толкова важно!
Притеснявате се примерно, че ще загубите работата си – ако я загубите, ще си намерите нова, ще се научите да се справяте в трудни ситуации и ще си изградите повече доверие в себе си.
Или имате „неотложни“ задачи, а не можете да смогнете да ги свършите навреме – стресът, напрежението няма да ви помогнат да свършите по-бързо. Напротив – само ще ви забави.
Успокойте се – в края на краищата от всяка ситуация има изход. Дори да не успеете да изпълните навреме задачите си, това ще е далеч по-малко зло от стреса, дисхармонията, които увреждат здравето ви и ви правят непълноценни.
Или може би връзката ви е пред провал – приемете го като шанс в живота да ви да дойде нещо ново и хубаво, а може би и по-добро.
Хората злословят срещу вас – това означава, че има за какво да говорят и вие сте достоен за главна тема на деня. 🙂 Често критиката и оплюването са замаскиран комплимент.
А може би някой ваш близък е болен и има нужда от вас, от пари и грижи – как ще му дадете нужното, ако самият вие сте в стрес и не се чувствате добре?
Не можете да бъдете полезен по никакъв начин нито на себе си, нито на когото и да било, за каквото и да е, ако сте стресиран.
Не може да има по-важно нещо за нас от нашия душевен комфорт. А когато сме в хармония, тогава можем да бъдем полезни и на другите.
Когато усетите, че сте притеснени, напрегнати, сякаш притиснати, си кажете :
СТОП: Моят приоритет е моят душевен мир.
Подредете задачите си по важност и се конценрирайте върху всяка от тях една по една. В повечето случаи дребните задачи ще отпаднат или ще се решат от само себе си.
Не се натоварвайте с отговорността абсолютно за всичко.
Вземете си помощник – децата, съпругът/ата, брат ви, сестра ви спокойно биха могли да свършат някои домашни задължения вместо вас. Доверете се на колегата, на приятеля, че може да свърши част от работата… Вие не сте незаменим, споделете задълженията си с другите.
Давайте си почивка. Не отлагайте почивката за някога, когато ще приключите това или онова, когато нещата ще се оправят и т. н. Това време никога не идва, а „проблеми“ и „неотложни“ задачи винаги ще има. Нито една работа или задача не може да бъде толкова спешна, че да не почака няколко минути – когато вие може да релаксирате, да медитирате, да пийнете едно кафе или да хапнете в близкото заведение, да погледате дървото навън или просто да затворите за малко очи и да се „изключите“ от обстановката.
Тези няколко минути могат да се окажат толкова ползотворни, че да ви презаредят, да ви накарат да се почувствате по-добре, спокойни и пълни с енергия.
Заградете се от миналото и бъдещето. Не анализирайте какво не
сте направили, какво сте могли да направите, какво сте пропуснали… Това е безполезно и е губене на енергия, време и сили.
Не се терзайте за това как ще се справите и какво ще се случи утре. Най-добре ще се подготвите за утрешния ден като се съсредоточите върху настоящите задачи – една по една.
Ако прекалено се „вживеете“ в „сложността“ на проблема и се чувствате безсилни, в безизходица, ако ви обзема безпокойство, напрежение, нервност, нетърпение, значи е време да си кажете:
СТОП: Моят приоритет е моят душевен мир.
Променете вашето отношение към ситуациите, в които попадате.
Ако дадена ситуация ви притеснява, винаги имате поне три избора:
-да я промените така, че да ви удовлетворява.
-да напуснете ситуацията или да я игнорирате.
-да я ПРИЕМЕТЕ напълно.
Неприемането предизвиква дисхармония. Дори такова дребно нещо като това, че се дразните от собствения си мързел, може да предизвика нарушаване на хармонията и равновесието. Ако имате да свършите някаква работа, но не ви се захваща – или станете веднага и я свършете, или приемете мързела си напълно, без да се обвинявате и му се отдайте…насладете му се.
Ако някой ви ядосва – или му кажете какво мислите, или напуснете мястото, или приемете човека такъв, какъвто е напълно.
Безсмислено е да се стресирате и създавате напрежение за себе си и за другите с обвинения и мрънкания от рода на : „не ни дават достатъчно пари“; „в тази държава положението е много зле“; „само ако беше еди как си“ и т. н. и т. н.
Това е напълно безсмислено. Или говорете с този, които трябва, или направете каквото можете, или напуснете(работата, страната…) или приемете напълно нещата.
Приемането не означава примиряване, а да си в хармония със себе си.
И не забравяйте да си напомняте:
СТОП: Моят приоритет е моят душевен мир!
А може би и вие ще добавите още подходи за постигане на душевен мир и хармония в ежедневието? Споделете своя опит, своите начини, мнения, идеи.
Автор: Екатерина Кьосева
Благодаря ви за вниманието! Обещайте си – вашият душевен мир е ваш приоритет . Работате в тази насока. Ако желаете да се запознаете с йога практиките и с живота в йога обществото – заповядайте на постелката в зала „ Йога “ в зала „ Арена – Асарал “. Всеки вторник от 19,00 часа ще практикуваме Асани, Пранаяма и Релаксация.
Намасте ! Мария !
