Рубриката води Мария Петришка

Здравейте, приятели на йога и здравословния начин на живот! 
Животът ми ме срещна с безброй прекрасни хора. Един от тях е Ива Кирова, която ми е учител в много отношения. Тя е вълшебна, невероятна, несъвършенна и приемаща. Днес ви представям едно интервю с нея за отношението ѝ към живота, за здравето и безценните уроци по пътя към себе си. Насладете се на това четиво и нека всеки да вземе, каквото му е необходимо.

Ива Кирова:

Най-големият подарък на

живота е дъхът

Ива е сертифициран преподавател по йога към БФЙ и Yoga Alliance. През последните 7 години тя е част от екипа на YOGAcenter Габрово и един от неговите създатели. Задълбочава знанията си в анатомия за йога и психология. В йога класовете си насърчава умението да се свързваме осъзнато с дъха и усещанията в тялото. За нея йога практиката е един прекрасен начин да почетем връзката със себе си. Когато заздравим връзката със себе си, оздравяваме и връзките си със света около нас. А това е най-доброто, което можем да направим за себе си и за света.

 Опиши се с няколко изречения?
Ива: Спонтанна, влюбена в изучаването на живота и в самия живот. Следвам промяната, защото тя е най-постоянното нещо в нашето съществуване.

 Разкажи ни как и защо започна да се занимаваш с йога? С какво те промени йога?
Ива: Йога не е била детската ми мечта. Исках да стана лекар, но писането ми се удаваше също като биологията и реших да продължа професията на родителите ми. Така завърших българска филология и след 20 години работа в тази специалност, повечето като журналист, усетих, че е време за промяна. Бях влюбена в работата си, но като че ли нямаше какво повече да дам.
Паралелно през годините въпросите за лечението на човека и неговите заболявания заемаха свободното ми време – четях и търсех възможностите на алтернативните подходи. Истинско предизвикателство за мен бяха честите боледувания на сина ми, благодарение на които разбрах, че здравето не се стабилизира с антибиотици, но крайното им отричане е също толкова ненужно, както и крайното придържане към традиционната медицина. Но това е далеч в годините.
Сега и двете ми деца – дъщеря ми и синът ми – са в чудесно здраве, а дъщеря ми се справя прекрасно с отглеждането на собствената си дъщеря. Този опит обаче ме насочи към желанието да има място в Габрово, където алтернативните форми на лечение да подкрепят оздравителния процес или просто да са полезна профилактика. И това намерение ме срещна с една чудесна жена, която вече беше натрупала опит, и заедно създадохме оздравителен център.
После съвсем естествено в него се появи и йога, която, от спорадично занимание се превърна в редовна практика. Когато обаче се наложи да замествам преподавателя, започна истинското изучаване на тази древна практическа наука. И аз се оказах отново влюбена – този път в йога. Тя успя да укроти темперамента ми и ме научи да използвам целия огън, който нося в себе си, за съграждане. Защото знаем, че той може да ни изгори къщата, но и да ни приготви храната. Енергията е една, от нас зависи как ще я използваме.

Ти преподаваш различни видове йога – ин, хата, йога на смеха, хималайска йога. Може ли да ни кажеш по няколко думи за всяка от тях?

Ива: Всъщност йога е една. Тя има една цел – успокояване на ума. Когато вълните по повърхността на водата се успокоят, можеш да видиш ясно дъното, да разбереш истинската си природа. Нейното разнообразие идва от една страна от личното преживяване на опита в практиката на самия преподавател, а от друга – заради нуждата от различни подходи към различните типове хора.
Няма как да накараш някой прагматично настроен човек, потънал в бизнес планове, срокове и срещи, у когото вътрешното психологическо време препуска заедно с външното, оразмерено в часове и минути, да притихне в мълчалива съзерцателна практика, да задържа дълго позата или просто да наблюдава дишането си… това ще го изнерви още повече. Нужно е да осигурим плавен преход към спокойния ритъм на пребиваване, към отпускането на нервната система, към отключването на процесите на възстановяване.
Иначе за всеки един от изброените видове йога има достатъчно информация в интернет, включително и в сайта на нашия йога център www.yogacenter.bg. Тя е достатъчна, за да ориентира най-общо, и всеки да подбере с какво да започне опитността си в йога. И нека остане там, където се чувства добре, а не да практикува само защото някой му е казал, че това е полезно за него.
Никой не може да преживее тялото ви така, както самите вие. Така че вслушвайте се в съветите отвън, но не забравяйте да слушате собственото си тяло. То никога не лъже.

  Каква е твоята мисия?
Ива: Моята мисия? – да създавам своята подобрена версия. Земята се нуждае от хора, които да уважават различността на другия и заедно да живеят в разбирателство с природата.

Какви са най-честите предразсъдъци, с които се сблъскваш в работата си, и как реагираш на тях?
Ива: О, те са много! Можете да ги намерите в много сайтове за йога и всичките са верни! Със сигурност ще пропусна някои, но да речем: „не съм достатъчно гъвкав, за да практикувам йога”, „ще трябва да правя онези завързани пози”, „другите ще ме гледат как се излагам”, „трябва непременно да направя тази поза като инструктора”, „от тренировката имам мускулна треска, много съм доволен”…
И още: йога ще те излекува от всички видове болести, йога ще реши всичките ти проблеми, йога е секта и едни хора там ще те карат да вършиш странни неща, преподавателят по йога винаги е в баланс и никога не боледува, иначе не е истински преподавател. А, да – и може да прави всички сложни пози, които съм виждал във фейсбук. И няма никакви проблеми.
Как да реагирам на това? – не реагирам, или да речем – приемам. Всеки има право на мнение и на заблуди. Аз също не съм съвършена и съвсем не знам всичко на този свят. Ако търсещият иска, нека опита от света на моята йога – такава, каквато преминава през мен. И ако му хареса, да остане.

 Кое е това, което прави йога различна от обикновената гимнастика или кинезитерапията?
Ива: Не знам дали бих могла да дам точен отговор, защото познавам само бегло останалите два също така полезни подхода към човека. Изучавайки, макар най-общо, кинезитерапия в НСА, виждах позите от йога като терапевтичен подход, тях ги откриваме и в обикновената гимнастика, можем да потърсим и някаква форма на осъзнаване на дишането при синхронизирането му с движението…
В йога обаче са безценни дихателните практики, различните видове релаксации и медитативните практики. Тях пък ги откриваме като мощни инструменти за терапия в някои психологически направления, движенията на тялото също… изобщо всичко е проникнато едно в друго, а йога е навсякъде – тя е като любовта, която е във въздуха, както се пееше в една песен… Всичко, което се прави с присъствие и осъзнатост, аз наричам йога.

В какво вярваш?
Ива: Вярвам в единния разум на творението, който чрез любовта организира всичко по съвършен за всички начин.

Има ли жена, която да ти служи за пример и вдъхновение в живота?
Благоговея пред Майката и Жената! Тази, която носи белезите от своята история по тялото си, която намира сили да възкръсне след личните драми и отново да се изправи в своята изстрадана красота – вгледайте се в „обикновените” жени – не са ли вдъхновяващи във всичките си форми, с всичките си роли – момиченце, което иска прегръдка, кокетка, която се изчервява, страстна любовница, отдадена майка, търпелив партньор…
Вдъхновяват ме жените, които идват в залата. И понякога им казвам – ако можехте да се видите през моите очи, да видите красотата в телата си, от които се срамувате, щяхте да се влюбите в себе си. Трябва да им го казвам по-често.
Иначе има една жена, с която мога да свържа думата „пример”, и която ме остави без думи в момента, в който видях нейна снимка в един сайт за йога – Шон Корн. Когато я видях на живо, си казах – това е! – тя въплъщаваше представата ми за йога учител. Следя работата й и се възхищавам на социалната й активност, а не на последно място и на начина, по който остарява – лице е на много корици, но отказва всякакви корекции върху снимките. И това е достойно.

Какво знаеш за женската енергия? Как ние, жените, я губим и можем ли да я възстановим с йога?
Ива: Какво знам за женската енергия? Труден въпрос… Когато си потопена в нея, как да я обясниш? Как да опишеш аромата на франджипани, смесен с този на бриза, който носи полъх от океана в една точно определена точка на света, където мирише на свобода, на щастие и вечност? И всичко това се побира в теб и се смесва с аромата ти… Била съм една такава точка… и много други променливи…
Женската енергия е Състояние, което не може да се опише, то трябва да се преживее. Така знанието се превръща в познание и дъщерите знаят още преди да се родят… Но всичко това важи и за мъжката енергия. Разликата е само в характеристиките, а те се допълват в съвършеното цяло на любовния танц между тях – отдаването и приемането, активността и оттеглянето, идеята за форма и сътворяването й…
Нека позволим на този танц да се случва в нас. Само така ще можем да го танцуваме и с партньорите си. Когато сме избрали да пребиваваме тук в женско тяло – нека позволим на женската енергия да ни изрази по най-добрия начин и да си бъдем в ролята. Съгласна съм, че сега те са объркани и че жената губи от енергията си всеки път, когато изземе ролята на партньора си, когато се отдава без любов, когато слугува, а не служи…
Когато вътрешните й конфликти са соматизирали в заболявания, заради които женската й същност буквално е окастрена – губи гърдите си, яйчници, матка… Утробата е свещено пространство! То трябва да се поддържа чисто, защото е съд, който приема и съхранява информация. Какви партньори ще допуснем в това пространство и какво ще предадем на децата си – струва си да помислим… Йога е един от начините, с които можем да излекуваме раните и да възстановим връзката.

  Какво за теб значи самоусъвършенстване?
Ива: Това означава да бъда бдителна за всичко в мен, което ми пречи да преживявам собствената си реалност като радостна и съвършена. Разбира се, че няма как сама да откривам всички свои несъвършенства – затова се оглеждам в хората около мен, в ситуациите… те са посланици на важна информация, която може да се разчете само със спокоен ум и чисти намерения. Благодарна съм на партньора си, на близките до сърцето ми хора и на всички, които наричам мои учители, за това, че ме отразяват с търпение и разбиране.

 Koи ca нaй-гoлeмитe пoдapъци нa живoтa, според теб?
Ива: Най-големият подарък на живота е дъхът. Ние забравяме за този безценен дар, без който животът е невъзможен – вдишването и издишването. Затова всяка сутрин благодаря за него. Казвам: „Господи, днес аз се събудих. Аз съм жива. Благодаря ти!” и денят ми се преобразява. Спомням си истинските ценности.
А когато се зададе проблем, си спомням Ричард Бах: „Не съществува проблем, който да не ти носи подарък”. И тръгвам към него. Когато зад гърба ти е мощната енергия на рода, а децата пред теб се учат от примера ти, няма как да не се справиш. Затова ценете родителите си и се радвайте на децата си – всички сме част от една специална история. Нека я пишем грамотно и с благодарност от мястото, на което се намираме.

Освен йога ти си и хубава жена. По какъв начин се грижиш за красотата си, пазиш ли диети, как се грижиш за кожата на лицето си? Имаш ли някоя тайна рецепта, която се предава от баба на внучка или разчиташ на съвременните постижения на козметичната индустрия?
Ива: Всъщност нямам никакви тайни рецепти. За външните ми черти съм благодарна на родителите ми – те са моите художници. След няколко месеца навършвам 50, така че прекрасните форми от моята младост отдавна са минало. Вътрешното състояние е това, което прави жената красива.
Обичам си тялото, бръчките и всичко останало, което разказва историята на моя живот. Мисля, че тази омиротвореност е тайната съставка на иначе съвсем обикновените кремове, които използвам. Често ги заменям и само с масла, които обожавам. Нямам време да ходя на козметик, не пазя диети, просто слушам тялото си.
Жените в нашия род нямаме тайни разкрасителни рецепти, но ще се радвам, ако предам на моята внучка отношението си към тялото и промените в него.

  Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Ива: Избрала съм да се занимавам с неща, за които няма работно време и почивни дни. Не бих могла да дефинирам какво е за мен свободно време. Това, което правя извън преките си задачи, е свързано с проучвания в областта на йога и психология – едно поле, за което този живот няма да ми стигне. Имам редки, но пълноценни срещи с приятели и разбира се, при всяка възможност, пътувам до София, където е семейството на дъщеря ми.

  Имаш ли любима асана от йога?
Ива: Нямам, но имам такива, които ми се отдават по-лесно, и такива, които изискват повече усилие. Усещанията са различни, както и това, което научавам за себе си. И това е безценно знание.

Имаш ли любима книга?
Ива: „Мечо Пух”, защото е най-великата детска книга за възрастни.

  Любим цитат?
Ива: „Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.”  – пак оттам.

Живееш и преподаваш в Габрово. Къде и как могат да те намерят хората, какъв е графикът ти?
Ива: Както вече споменах, преподавам в едно прекрасно място – YOGAcenter Габрово. На сайта на центъра www.yogacenter.bg всеки, който търси, може да намери актуална информация.
Интервюто подготви: Венета Евтимова

Надявам се всеки от вас да е взел урока, който му е необходим . А за искащите промяна хора, ще цитирам Ива : „Ако търсещият иска, нека опита от света на моята йога – такава, каквато преминава през мен. И ако му хареса, да остане.“
Ще ви очаквам ва зала Йога в зала „Арена – Асарел“ ,всеки вторник от 19,00 часа.
С обич : Мария