Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства. Седмица преди старта на Олимпийските игри в Сочи, тя даде интервю специално за читателите на ПИА.
Родена е на 28 ноември 1975 г. в град Чепеларе, Смолянско. На 15 годишна възраст се записва в спортния клуб на родния си град, където започва да се занимава с биатлон. Първият и успех е през 1993 г. когато печели бронзов медал на световно първенство за девойки.
Печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпийски игри, в Нагано на 9-ти февруари 1998 г. в дисциплината 15 километра индивидуално.Дафовска печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск. През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера. В момента е Председател на българската федерация по биатлон.
Постижения
Трето място в индивидуалната дисциплина на световното първенство в Антхолц (1995).
Трето място в индивидуалната дисциплина на световното първенство в Оребли (1997).
На зимните олимпийски игри в Нагано става първата олимпийска шампионка за България от Зимни олимпиади в коронната си дисциплина 15 км. индивидуално (1998).
На зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити завършва пета (2002).
Европейска шампионка в Минск (2004).
На зимните олимпийски игри в Торино завършва осма в нововъведената дисциплина масов старт (2006).
Най-добър спортист на Балканите за 1998 г.
Спортист №1 на България за 1998 г.
В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България за 2003 г.
В чест на олимпийската победа на Екатерина Дафовска е издадена специална марка.
Продължава да живее в град Чепеларе, занимава се с хотелиерство. Омъжена е, има две деца.
Г-жо Дафовска, предстои Зимната олимпиада в Сочи. Вие не участвате, но въпреки това какво е усещането Ви преди такова голямо събитие?
- Аз няма да се състезавам, но заминавам за Сочи като председател на Българската федерация по биатлон. Пътувам на 6 февруари.. Освен тръпката от състезанието очаквам там да се срещна и с приятели от състезателните ми години, въпреки че доста от тях вече са далече от биатлона.
- Какви са очакванията Ви за представянето на нашите биатлонисти?
- Не искам да ги товарим с очаквания. За мене най-важното е да бъдат спокойни, за да могат да дадат най-доброто от това, на което са способни. Конкуренцията е много сериозна, но се надявам, да се представим достойно.
- Преди Олимпиадата много се говори за сигурността, за дискриминацията, за политика. В същото време това е най-скъпата зимна Олимпиада. Притеснява ли Ви нещо?
- Наистина е най-скъпата, защото Сочи не е зимен курорт и руснаците тръгнаха буквално от нулата, за да изградят всичко необходимо. Инвестирани са много средства и смятам,че няма да се посрамят. Сигурна съм, че са взети всички мерки за сигурността на участниците и зрителите и ни очаква един голям празник. Нека мислим за хубави неща. Посланието на спорта и на олимпийската традиция е да сближава и обединява хората.
- Сънувате ли още „златния” старт в Нагано през 1998 година?
- Е, не го сънувам, но винаги ме е приятно да се връщам към този успех. Сега работя този успех да се повтори и се надявам наистина това да се случи. Колкото до този старт наистина беше много трудно. В последната обиколка разбрах, че се боря за медал и дадох всичко от себе си. Спомням си, че стартирах с преден номер и ми се наложи да изчакам финалът на около 70 спортистки, за да мога да се зарадвам. Напрежението беше огромно, но след това радостта – неописуема.
- Какво бихте пожелали на почитателите Ви в Панагюрище?
Нека бъдат живи и здрави. Да спортуват и да стискат палци за успешно представяне на българите в Сочи.
