Три лъва, кръст, украсителни орнаменти и надписи, извезани със сърма има върху знамето, чийто фон е червен. „Сънувах го това знаме. За съжаление, не запомних всички елементи, които видях в съня си, но запомних основното – надписите. И кръста, разбира се“, разказва Елисавета Георгиева. Върху плата тя изписала „И се възвисиха Асеневци“, който надпис представлява своеобразна корона. Другият надпис са имената на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II.
В короната са извезани трите лъва. Единият пази България от изток, вторият – от запад, а лъвът в средата, който е и най-големият – гледа в бъдещето на страната ни. Над короната е и кръстът.
„Райна Княгиня някога е правила следното. Първо е очертавала модела, който иска да везе, с картон. И после е обличала със сърма този картон. Аз не ползвам картон, друг материал съм си избрала, който е още по-невидим и когато насложа сърмените конци, няма и следа от това, че под нишките има нещо друго“, разказва Елисавета, която работила над знамето точно 397 часа.
Знамето е с размери 90 на 150 см и отговаря на стандартите за подобни знамена в България. Няма обаче друго подобно знаме, което да е посветено на династията Асеневци, признава майсторката, която е учител по география и философия в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище. За да направи знамето си, Елисавета Георгиева се е консултирала с проф. Пламен Павлов и е изчела повече от 2100 страници художествена и специализирана литература, която разказва за българските царе от династията на Асеневци.
Цялата идея за това знаме тръгнала от едно приключение на Елисавета и дъщеря й в Търново преди точно 18 г. Тогава дъщеря й поискала да бъде кръстена в църквата „Св. 40 мъченици“. Тази й мечта не се сбъднала точно така, момичето успяло да получи светото кръщение в съседния храм – „Св. Богородица“. Тогава обаче момичето и майка й били пленени от старата част на града, разходили се в църквата на Асеневци и… Елисавета решила, че иска да извезе знаме и да го дари на града.
ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО ДАРЕНИЕТО СЕ ОКАЗАЛО ПО-ТРУДНО, ОТКОЛКОТО ЕЛИСАВЕТА СИ ГО ПРЕДСТАВЯЛА. Тя извезала знамето миналата година през април и се обадила в общината. Казали й, че най-подходящото време за такъв жест е празникът на града. Елисавета търпеливо изчакала да дойде март и отново потърсила общината. Протоколът на администрацията обаче вкарал дарителката в безсмислена кореспонденция. „Оказа се, че съм закъсняла да бъда включена в официалната програма на празника. Нещо, което аз не съм и искала. Исках просто да подаря знамето, което е наречено на този град. Предложиха ми да чакам кмета след коктейла и ако той има време за мен, да ме приеме. Аз съм свикнала на откази, научих се да не ме приемат и да ме отхвърлят, но такова поведение не ми хареса. Затова си взех два дни отпуска, качих се на автобуса и дойдох в Търново. Даже не знам къде ще спя, но съм готова да спя и под моста, топло е“, казва Елисавета, която не крие огорчението си от поведението на общинската служба „Протокол“.
Днес тя ще облече тракийската си народна носия и ще се подреди в блока със знамената, които Великотърновският митрополит Григорий ще благослови и след това ще го дари на Регионалния исторически музей. 22 знамена е извезала до момента Елисавета, 20 от тях вече е дарила. Знамето, посветено на Асеневци, е под номер 21.
Източник: Борба.БГ
