Еньовден (24 юни) е голям християнски празник – Църквата отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Иисус Христос. В народния календар този празник заема важно място. Това е времето на Лятното слънцестоене. Тогава Слънцето за последно “лудува”, а след това започва да умира и оттук насетне “Св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима”, т.е. слънчевата енергия започва да намалява. Преди да поеме пътя си обаче, Слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.
Дали заради Слънцето, което по това време на годината е най-силно и весело или заради самотния живот на Йоан Кръстител в пустинята, където той оцелял благодарение на вълшебните природни растения, Еньовден е празник на билките – народът ни вярва, че, ако те са набрани на този ден по изгрев слънце, имат магическа сила. От билки се сплита еньовски венец. Той е магически символ, носи щастие и предпазва от зло.
Днес отбелязваме един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки. Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата. Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса и набиранeто на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести. Нощта преди празника се характиризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец.
