Ето и коментара на капитана на Оборище Георги Нетов след мача срещу Марек.
„Не ме е яд толкова за загубата, която всъщност е нереална, а за нивото на българското съдийство. Не може един човек – така нареченият Георги Иванов – Гонзо, да се подиграва с 20 души, с техните семейства, с цял град и с отбора. Ние повеждаме 2:1, аз падам за фал и той ме поглежда и ми казва: „Ставай, ставай, няма какво да стане моето момче! Те са първи, вие сте осми!“ Попитах го: „Ти нормален ли си?“ Отговори, че няма да ми покаже и картон, аз съм щял сам да видя. След това всеки един фал беше техен, последните 2 гола станаха от два корнера, като и в двата случая имаше фал срещу вратаря. Даже в едната ситуация се вижда как останалите момчета спряха да играят, защото фалът беше не просто явен, а както казва Венци Стефанов – мина един самолет и пилотът ми звънна да ме пита дали са ни свирили фала. Още по-грозната част е, че ние нямаме и запис от мача, по простата причина, че след като мача стана 1:2 в наша полза и стана ясно, че ние няма как да си тръгнем от там нито с победа, нито с хикс, от публиката скочиха на нашия домакин, който снимаше срещата. Наричаха го циганин, боклук и с какви ли още не обидни епитети, дори се опитаха да се саморазправят физически и в крайна сметка той си събра камерата и слезе долу. Тук е мястото да отбележа, че на стадиона, въпреки ограничителните мерки заради пандемията, имаше над 300 души! След мача попитах къде е записа, защото искам да се подаде жалба срещу този съдия и научих, че не са ни дали да снимаме, явно за да не се види какво се случва на терена. Казах на съдията: „Дано си щастлив!“, а той ми отговори: „Аз си свърших работата, моето момче“….
Аз просто нямам идея какво повече да кажа и да направя. Ние играхме 11 срещу 11 и победихме, но 15 срещу 11 вече бе невъзможно. Лошото е, че не ни се случва за първи път. Това беше най-силният мач на отбора досега срещу най-силния отбор – те имат 10 поредни победи и само и само да могат да запишат и още една, отстраниха камерата ни, за да не се вижда какви безобразия се случват. Аз мога да кажа, че имам над 150 мача в Б група и над 250 във В група, но за първи път ставам свидетел на такова нещо! В Банско беше грозно, но това, което се случи в Дупница, дори не знам как да го квалифицирам. Дори не знам вече дали искам да играя, когато ни свирят такива хора! Това е подигравка с всичко! За съжаление това е реалността.
Искам да поздравя момчетата, защото те направиха един прекрасен мач. За жалост обаче има неща, срещу които не можем да се борим.“
