Днес – 6 май, празнуваме Гергьовден – ден посветен на св.Георги Победоносец, наричан още ден „по-личен от Великден”. Гергьовден се пада в разцвета на пролетта, а след него настъпва лятото.
Свети Георги е може би най-почитаният български светец. Той властва над ниви и стада, от него зависи тяхното плодородие. Фолклорът го описва като могъщ юнак, който убива триглавата ламя, от която след отсичането на главите й потичат три реки – с мляко, вино и пшеница. В народните представи и християнската иконография св. Георги е изобразен винаги на кон, въоръжен, а в нозете му лежи убитата ламя.
Макар и твърде условно празничната обредност може да се обособи в няколко основни групи:
Първата е свързана с дивата природа и включва набирането на зеленина, събирането на билки и треви, ритуалното къпане и миене с вода и роса. Със свежа зеленина се окичват вратите и праговете на домовете, кошарите и оборите. Преди изгрев слънце се берат лековити билки и треви, от тях се вият китки, които връзват на котлите за мляко, хвърлят в нощвите, закърмят с тях овцете и добитъка, запазват ги за лек през годината.
Ранно сутринта на празника здрави и болни, а най-вече безплодни жени, се валят по поляните в росата, къпят се в реки и извори, мият се или се пръскат с вода. Според битовото християнство росата представлява сълзите на св. Богородица. Смята се, че пролетната роса, особено по Великден и Гергьовден е много лековита. С нея жените и момите мият лицата си, за да нямат лунички и обриви. Събират роса, която после използват в млякото и обредните гергьовски хлябове. Дават от нея и на децата да пият за здраве.
Стопаните обикалят нивите си, заравят в тях червено великденско яйце, разхвърлят слама, специално запазена от миналата година, откъсват житен клас и го отнасят в дома си. Смисълът на тези действия е да се предпазят пролетниците от суша, градушка, огън, както и от обиране на плодородието.
Втората основна група обичаи и обреди са свързани с овцевъдството и скотовъдството. Св. Георги в българските представи се разглежда като най-яркия покровител на стадата. Към тази група спада: обредното извеждане на стадото на първа зелена паша, обредното доене на овцете, първото вкусване на мляко и млечни продукти. В непосредствена връзка с практиките на тази група е и моментът около обредното колене на агнето в чест на светеца и идеята за жертвата – жертвоприношението.
Жертвоприношението се явява един от универсалните механизми за регулиране на взаимоотношенията между човека и заобикалящия го свят. Притежава умилостивителна, предпазваща и изкупителна функция, която не е предназначена за обикновения човек, а за свръхестествените субекти: добри или лоши божествени сили или стихии – свързани с водата, огъня и въздуха. В този смисъл жертвата е отговор, от които не следва конкретен материален дар, а добронамереност и помощ за плодородие, здраве и приплод на домашните животни. Обикновено се подбира първото родило се мъжко агне в стопанството.
Другата обичайно-обредна група обхваща приготвянето на хлябовете. Тестото за тях се замесва от момиче, млада булка или от стопанката.
Обредите от следващата група се обединяват около празничната трапеза, която се прави върху ново покаралата зеленина. Събира се цялото семейство. Освен агнето се поставят и храни, чието първо дегустиране има обреден характер: прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, чесън. Около трапезата се играят гергьовски хора и се изпълняват песни с митологично-религиозен или баладичен характер. Такива песни, наред с припевките за любовта между моми и момци се изпълняват и при люлеенето на гергьовските люлки, вързани за зелено дърво. Там се извършват гадания и предсказания за здраве, дълголетие и любов.
Честит имен ден на всички Победоносци, носещи името на св.Георги! Весел празник на всички!
