Имен ден празнуват Анани и Анания
На 1 октомври празнуваме голям празник, свързан с Пресвета Богородица – Покров Богородичен. Почитаме също Свети апостол Ананий, Свети преподобни Роман Сладкопевец и Свети Йоан Кукузел.
Празникът Покров Богородичен възниква през Х век
за да се почете явяването на Божията майка в Константинопол. В църквата във Влахерна, по време на нощното бдение, част от хората видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други светци. Тя коленичила и останала в молитва дълго време. След това свалила покрова си (покривалото ) и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от арабско нашествие, но след появата на Богородица – опасността отминала.
Този ден бил обявен за празник на Божията майка, на който вярващите изказвали своята признателност за безкрайната милост на Пресвета Богородица и закрила.
Нарекли деня Покров Богородичен.
Свети апостол Ананий
бил един от Седемдесетте Христови ученици. Служил като епископ в град Дамаск, Сирия. След чудесното обръщение край Дамаск на Савел бъдещият велик проповедник на народите Свети апостол Павел, Господ го изпатил при Ананий, където му връща зрението. От Дамаск Свети Ананий често ходел из близки и далечни градове и села на мисионерска проповед.
Когато проповядвал словото Божие в град Елевтерпол, управителят Лукиан наредил да го хванат и заставят да принесе жертва на идолите. Той претърпял големи мъчения, при които дръзновено изповядвал името Божие. Мъчителите го извели извън града и го убили с камъни. Християни пренесли и погребали тялото му в Дамаск. Имен ден празнуват Анани и Анания.
Преподобни Роман
живял през петия и през първите десет години на шестия век. Той бил клисар в цариградската църква „Света София”. Бил неграмотен, но се отличавал с добродетелен живот и с ревност към Църквата. Присмивали му се, че бил неук. Казвали му, че щом не знае да чете, няма право да служи заедно с тях.
За да го огорчат още повече, те направили опит да го изложат. На тържествената вечерня срещу Рождество Христово, в присъствието на императорското семейство и на огромно множество богомолци, те завели Роман в средата на храма и му дали богослужебна книга да чете. Роман нищо не могъл да прочете. След службата той останал сам в просторния храм. Застанал на колене пред иконата на Света Богородица, молел се и плакал дълго, и накара уморен задрямал. Насън му се явила Божията Майка и му дала свитък. Заповядала му да го изяде. Пробудил се, изпълнен с неизказана радост. Почувствал, че разбрал Свещеното Писание и че душата му е пълна с дълбока мъдрост. Рано на другия ден той отишъл в храма. По време на светата Литургия, която църковните служители трябвало подред да пеят, той застанал на средата и със сладък глас запял коледна молитва.
Патриархът с почуда слушал песента. Когато Роман престанал да пее, извикал го при себе си и го запитал откъде е научил тая дивна песен. Роман разказал как го просветила небесната Учителка.
Патриаръхът ръкоположил Роман за дякон. Написал много кондаци, които и сега се пеят в църква. В 510 г. той починал в дълбока старост.
Свети Йоан Кукузел (1280-1360)
e знаменит певец и композитор. По произход е българин. Родил се в Драч /днес Дурес, Албания/. Оставил овдовялата си майка в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец в своя двор.
Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”.
Отегчен от суетата на столицата, тайно от императора, Йоан заминал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели и го назначили за пастир. По-късно, като узнали неговото изключително дарование, постригали го в монашество.
Насън и в будни видения няколко пъти Божията майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пеене със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на Света Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.
