Начало Общество До Хималаите и обратно с Марин Кушлов и Нешо Манчев

До Хималаите и обратно с Марин Кушлов и Нешо Манчев

293
0
СПОДЕЛИ

Марин и Нешо пред базовия лагер в подножието на Еверест - 5340 м

Преди месец от пътешествие до Хималаите се завърнаха панагюрците Марин Кушлов и Нешо Манчев. В продължение на 20 дни двамата запалени планинари  са обиколили подножията на няколко световни първенци. Основният трекинг маршрут, който са следвали е „Еверест бейз кемп“, или иначе казано, те са достигнали до базовия лагер на най-високия връх в света – Еверест, намиращ се на 5340 м. надморска височина.

По пътя си достигат до будисткия манастири Тянгбоче – един от големите манастири в Хималаите, разказа ни Марин Кушлов. Смелите панагюрци изкачват връх Калапатар , който е на  5550 м надморска височина. След него превземат още един обзорен връх – Гокио, от където успяват да зърнат най-големия хималайски ледник – Ингозумба, дълъг 15 км. По пътя към базовия лагер на Еверест минават край паметната плоча на Христо Проданов, която е поставена преди две години. Една седмица пребивават във височинния пояс 4800-5200 м, където средната температура е -10˚С. Във високопланинското селище Гокио, намиращо се до едноименното езеро спят в неотопляеми стаи, където единствено за готвене се ползва газ. Оттам преминават през прохода Чоуа на 5360 м, който заедно с връх Гокиори и ледника са едни от най-големите забележителности в този район – уточни нашият приятел Кушлов и допълни, че този маршрут е бил по-тежък от маршрута му на предходното му посещение в Хималаите през 2012 г.

Като един от впечатляващите факти панагюрските пътешественици определят непрекъснатия контакт с хора от целия свят. На много места по пътя си те са срещнали религиозни оброчища с изрязана в скалата мантра „Ум мане падме хум“, която е своеобразната традиционна молитва на местните за здраве и благоденствие.

Тамошните хора панагюрците описаха като скромни и усещащи по-близо до себе си майката-природа. „Разликата с нашия начин на живот е огромна. Това е един друг свят“ – сподели Марин Кушлов, когато ни разказваше за второто си пътешествие до Покрива на света.

На нашия въпрос дали сентенцията „Човекът е човек, когато е на път“, е вярна, Марин отговори така: „При едно такова пътуване всичките качества на човек – и положителни и отрицателни блясват и излизат наяве“ – допълни той.

Още красиви пътешествия им пожелава нашият екип.