Изкуството не се нуждае от представяне, то само трябва да говори за себе си. А изкуството на панагюрския художник Нистор Хаинов не само носи послания, но умее и да общува чрез тях. Поредното силно послание към обществото ни ще бъде отправено с изложбата „Спомен за незабравимите“. Тя предстои да бъде открита на 7 февруари, от 17:30 часа в историческия музей.
Изложбата се явява своеобразно продължение на друга, правена преди години, отново посеветена на известни личности от близкото и по-далечно минало.
„Това са хора, които не трябва да забравяме – Майстора, Григор Вачков, Йордан Радичков, Георги Черкелов…. и понеже виждам тоталното неглижиране на всичко, което е постигнато преди нас, тоталното забравяне и унищожаване на това, което е било преди нас, просто реших да направя продължение на изложбата. Тя ще включва 21 портрета плюс няколко фигурални композиции.“ – разказа Хаинов пред ПИА
„Установих, че децата не помнят и не знаят Георги Марков, много малко се сетиха за Стефан Данаилов. Георги Парцалев не знаеха кой е, Емилиян Станев. Тъжно е до болка, буквално до физическа болка. И това са добри деца, интелиагентни и вината за това не е в тях, а в нас. Защото нашето поколение унищожи връзката между поколенията! Защото хора от нашето поколение правят и ядат торти с човешки крайници (бел.ред – визира се тортата, с която от ППДБ празнуваха Коледа, покрита с фигури на човешки останки – илюстрация на начина, по който бе демонтиран паметникът на съветската армия). Тези неща аз не ги приемам!“ – категоричен е художникът.
Наред с художници, актьори и писатели, в тази изложба на незабравата своето място са намерили портретите на шестте ястребинчета, братя Кокарешкови, както и на Мара Георгиева и Васка Емануилова – проектирали вече разрушения паметник на съветската армия в столицата. „Ако днешните управляващи знаеха, че тези жени са живели на семейни начала по времето на социализма, сигурно нямаше да разрушат паметника!“ – коментира Нистор Хаинов и добавя:
„Така виждам своята роля в това общество – да помогна тези хора поне да бъдат забравени по-бавно.По-бавно! А иначе съм наясно че изкуството е най-безполезната дейност в днешното ни общество – няма пряка полза от него, то не е луксозен автомобил и затова е неглижирано, и затова сме като последни мохикани.“
