Не е изкуствен. Не е превзет. „На самия връх” на своята младост. Дързък е. Креативен. Противоречив е. Но най – вече е различен.
Може би тази различност го държи далеч от баналното, скучното и предвидимото, което ни залива отвсякъде.
Може би тази различност го превърна и в явление.
Той е Илиян Любомиров. По-известен е сред читателите си като Августин Господинов. Първата му стихосбирка „Нощта е действие” пожъна безпрецедентен успех и се превърна в най-продаваната у нас поетична книга от български автор за последните години, като по този начин върна интереса на младите хора към поезията и към съвременната българска литература като цяло.
През изминалата година беше номиниран за всички най-престижни поетични награди у нас, сред които „Иван Николов”, „Славейкова награда”, Награда на литературен клуб „Перото” за развитие на литературния контекст в страната, като спечели и голямата награда за дебют „Южна пролет”. От вчера вече е носител и на Специалната награда на Националния конкурс за литература и изобразително изкуство „Диря в морето“.
Очарованието на стиховете му е в това, че всяка дума в тях е изживяна, откровена и истинска, което не може да остане скрито и неоценено от читателите. Защото това не са само историите на Илиян, това са и нашите истории. Всичко, което ни остава, е просто да слушаме думите му и да виждаме в тях своя живот или просто да копнеем по този живот, който няма да имаме и тези, моменти, които никога няма да изживеем отново.
Ако поезията и личността на Илиян са събудили любопитството ви, срещата с автора в Панагюрище ще се състои днес, 12 май, от 18:00 часа в Градска библиотека „Стоян Дринов”.
Дотогава вижте какво сподели младият творец пред ПИА:
Представи себе си с дума или стих, който те описва най-точно
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз – със ярост –
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм – от твоя скръбен спомен
не справедливост – милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос…
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз – със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Христо Фотев
Как Илиян се превръщаше в Августин и обратното?
– С финес.
Оскар Уайлд има една мисъл: „Човек е по- малко себе си, когато говори от свое име. Дай му маска и той ще ти каже истината.” Такава ли беше ролята на Августин Господинов и защо реши да го „убиеш”?
– Мистификацията с Августин свърши своята работа, разбуни духовете и изгради един разпознаваем образ, но с времето за мен лично се поизтърка най-вече заради всички подобни въпроси.
Успя да разбуниш духовете в литературните кръгове още с първата си стихосбирка и продължаваш да предизвикваш противоречиви реакции. Как си обясняваш това явление и не носиш ли твърде голяма отговорност, предизвиквайки цялото това внимание върху себе си?
-Първата ми стихосбирка се превърна в най-продаваната поетична книга за последните 25 години и беше нормално да предизвика бурни реакции, а и аз нямам навика да целувам ръка, крака и идеални части и не държа да получавам обществено одобрение. За мен работата на артиста е да не те оставя безразличен. Отговорността е въпрос на лично усещане и морал, не толкова на ролята, която ти е отредил животът. Аз заспивам спокоен вечер.
Наистина ли един поет може да преживее всичко, освен печатната грешка?
– От правописните боли повече.
Кога „Нощта е действие”?
– Когато си жив.
Какво се случва през „Лято”-то на Илиян?
– Реставрирах един стар хипарски бус и го превърнах в мобилна книжарница за съвременна българска литература. Ще пътувам в над 40 града цяло лято, за да срещам хората от по-малките градове с качествената ни литература. Надявам се поне това ми лято да не завърши със сецнат кръст в Созопол.
Вярно ли е, че най-добрите истории могат да се намерят по баровете, а най-добрите стихове са записаните на салфетки?
– Ако подостриш сетивата си, можеш да откриваш ежедневни магии на всеки ъгъл. Салфетките забелязвам, че в последно време повече ги мятат и по-малко пишат по тях стихове.
Какво е щастието?
-Въпрос на избор.
Коя е „черешката“ на тортата в твоя живот?
-Жена ми.
За първи път ли идваш в Панагюрище и какви са очакванията ти?
-За първи път, да, но очаквания нямам, защото в тях се коренят всички разочарования. Все пак би било чудесно, ако не ме набият.
Твоето послание към читателите на ПИА-нюз ?
-Четете.
Е, почувствахте ли вече потребност от поезия?
