За спомените, съхранени от жители на Панагюрище за Апостола на свободата Васил Левски, разказва пред Радио „Фокус“ Ирина Ботева, главен уредник и завеждащ отдел „Нова история” в Исторически музей – Панагюрище.
Г-жо Ботева, какви сведения са запазени за посещенията на Левски в Панагюрище ш за неговата дейност тук?
Ирина Ботева: Безспорно Панагюрище остава в съзнанието на всички българи като център на въстанието в ІV революционен окръг – Априлското въстание от 1876 година. Това че стана център на въстанието има разбира се своите основи. Това е един закономерен етап от развитието на Панагюрище през възраждането. Ако ходът на събитията довежда до 20 април, то заслугата не е само на апостолите Панайот Волов в и Георги Бенковски, които пристигат тук в Панагюрище, за да организират Априлското въстание, но е и много голяма и решаваща ролята на местните революционни дейци, които са групирани около този комитет. Той се възстановява от двамата апостоли през месец февруари 1876 година, той се опира на комитета, който е основан от Апостола на свободата Васил Левски през 1870 година. Комитетът е окончателно оформен и заклет през 1871 година. За това, че в Панагюрище Апостолът на свободата Васил Левски е идвал няколко пъти свидетелства най-големият труд, който е написан от местния краевед Атанас Сугарев. Той издава своята монография „Левски в Панагюрския край”, публикувана в „Летопис на Панагюрския край” през юни 1968 година, в 10 брой. Той счита, че Апостолът е посетил Панагюрище 5 пъти. През 1869 година за първи път. След това през есента на 1870 година, когато заедно с Георги Данчов и Матей Преображенски, полагат основите на революционния комитет. През есента на 1871 година, когато окончателно се оформя състава и се заклева Панагюрския комитет и два пъти през 1872 година, или това е в края на годината, когато той вече ще се отправя към Ловеч и следва неговото залавяне в Къкринското ханче.
Къде е отсядал Левски?
Ирина Ботева: След създаването на революционния комитет идванията на Апостола са съпроводени с организирането на извънредни мерки за сигурност. Те са завардвали всички улици и подстъпи към дома, в който обикновено е отсядал. Според спомени на съвременници Васил Левски е отсядал в Дриновата къща. Тя е на Найден Дринов – сподвижник на Левски от това време и след това член на революционния комитет и на Привременното правителство от Априлското въстание. Отсядал е в Духовниковата къща, в която в момента се експонира в двора на музея. Отсядал е също в Лековата къща, която също е един от обектите на Историческия музей в Панагюрище сега.
Как са описали присъствието на Левски в Панагюрище тогавашните жители на града и негови сподвижници?
Ирина Ботева: Много интересни сведения намираме в спомените на съзаклятниците от това време, които са останали до наши дни. Има интересни разкази от Димитър Томев, който е член на революционния комитет. На Левски му е дадено да носи под мишница топ бало, а в другата си ръка е държал черковния аршин, с който търговците били длъжни да отмерват плата. Този аршин, както и фесът, с който Левски е идвал в Панагюрище и до днес се пазят в нашия Исторически музей. Търговецът, в случая Левски, е преглеждал внимателно шаяка, който му е бил предлаган за откупуване и, за да не буди съмнение е купувал този, който му е харесвал и след това го е предоставял отново на революционния комитет, тъй като той го е купувал с парите на комитета. На практика е връщал плата отново. За по-убедителна демонстрация на търговските качества на Апостола той е носел закупения плат разгънат на лявата си ръка, както са правели и другите търговци.
Има ли и други интересни случки?
Ирина Ботева: Има много интересна случка, как в неделята, когато е бил в Панагюрище, е имало сватба на един от революционните съзаклятници по това време Стефан Хаджиманчев с Мария Хаджизахариева. Димитър Томев и Левски са минавали покрай църквата „Свети Георги”, където е била венчавката и Апостолът е поискал да влезнат. Той се включил във венчавката и изпял песента „Исая ликуй дева”. Тя се пее, когато младоженците заедно със свещеника и кумовете обикалят с иконата в средата на храма. Всички, които са присъствали на тази венчавка били удивени от гласа на Левски и не могли да откъснат поглед от стройната му фигура и от русите му коси. Така го разказва Димитър Томев. На другия ден, в понеделник вечерта, той отново е присъствал в къщата на новобрачните, където е изпял песента „Дойчин войвода”. Всички са забелязали как той въобще не е вкусил от виното, което е било предоставено, за да се почерпят гостите. Наистина със своето поведение той е доказал, че всеки един революционер трябва да спазва определени правила и поведение, които да не пречат на неговите дела. Има спомен останал от Георги Манев. Той пише, че когато Левски е идвал в Панагюрище през 1872 година му е разказал за случка как един овчар от града му е помогнал в планината. Той казва, че когато Левски е бил знаменосец в четата на Панайот Хитов и е получил разрешение да отиде до Карлово и да се види с майка си, при обратния му път за четата е станала срещата с панагюрския овчар. На тази среща Левски разказва, че ако не е бил този панагюрец, който му казва, къде да отиде и къде да се присъедини към четата си, е щял да бъде заловен от турска потеря. След това тази си среща с панагюрския овчар Левски описва в своя биографичен стихотворен разказ. Още един факт, който говори за това, че Апостолът е отдавал наистина много голямо значение на Панагюрище като селище, тъй като то е било с много буден, с български, борчески дух. Също така местоположението му е много добро при подстъпите към Средногорските проходи, а и близостта му до големите центрове Пловдив и Пазарджик, е това, че в джобното си тефтерче той изрично записва като едно от селищата, които са посетени от него. Това е на страница 64.
