Осемдесет и седем годишният Александър Пенчев, най-възрастният читател на библиотеката в село Бъта, предостави интересни факти за историята на селото, написани през далечната 1966 година, на 31 октомври от Никола Деянов.
Деянов е един от бележитите общественици на село Бъта, радетел за развитието на образованието и културата, създател и ръководител на самодейни състави. Според мнозина съвременници именно Никола Деянов е бил сърцето и умът на обществения живот в Бъта и затова всички го помнят и знаят като Учителя.
Според оповестените от него факти, селото съществува от 12 век. Първоначално било заселено в шест махали, главната от които била в местността Колибата. До 16 век в селото не е имало турци, а когато те идват, се заселват по десния бряг на Корийското дере, но не се задържали дълго, защото, както пише Учителят, българите не търпели своеволията им и не обичали да ги командват. Аавторът разказва, че мюсюлманите откраднали хубава българска девойка, но българите се вдигнали, прогонили ги и изгорили колибите им. През 1810 година всички махали се обединяват. Зза да се предпазят от набезите на турци и кърджалии, хората се укривали в крепостта Калето.
Преди Освобождението, за около 30 години, кмет е бил Петко Кърпаров. През 1883 година са проведени избори и неговото място заема Жилчо Стойнов. Две години по-късно общината преминава към тази в село Баня и пълномощник става Ненко Върбанов. Бъта се обособява отново като самостоятелна община през 1898 г.
Църквата в селото е построена през бунтовната 1876 г. и днес е паметник на културата.
Училище е имало през 1893 година, като е използвана стая, пристроена към църквата, стария съвет и някои частни помещения.
