История на Европейския парламент

От днес, в няколко поредни дни,  ПИА стартира нова рубрика със заглавие "Какво не знаем за Европейския парламент". Публикациите в нея ще бъдат свързани с неговата история, с организацията на работата му, с правилата за провеждане на евроизборите, с парламентарните групи в него и т.н. Днешната ни тема ще Ви запознае с неговото създаване.

Европейският парламент е наследник на Общото събрание на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) създадено на основата на Парижкия договор от 18 април 1951 г. и замислена като консултативен орган. За първи път е свикано през септември 1952 г. в Страсбург, Франция. То се е състояло от 78 членове, всички депутати в националните парламенти, упълномощени да участват в работата на Общото събрание като допълнение към основните им функции. След основаването с Римския договор (подписан на 25 март 1957 г. от шест европейски държави – Белгия, Италия, Люксембург, ФРГ, Франция и Холандия) на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) Общото събрание е разпуснато и заменено на 1 януари 1958 г. от Европейското парламентарно събрание – единен парламент на Европейската общност за атомна енергия, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската икономическа общност. То включва 142-ма депутати, избрани от парламентите на страните членки и за първи път се събира на 19 март 1958 г. в Страсбург, Франция.

С решение на редовната си сесия на 27-30 март 1962 г. името на Европейското парламентарно събрание е променено на Европейски парламент. На 12 юли 1976 г. на среща на високо равнище в Брюксел, Белгия, на станалите междувременно девет страни членки е взето решение Европейският парламент да има състав, определян чрез общи и преки избори. Целта е да се дадат на Европейския парламент законодателни функции и решенията му да бъдат задължителни за всички страни. Решението и Актът за провеждането на избори за Европейски парламент чрез преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След ратификация от всички страни членки първите преки избори за Европейски парламент са произведени от 7 до 10 юни 1979 г. по избирателната система, която е в сила за всяка от страните. Избрани са 410 депутати, разпределени както следва: Германия, Франция, Великобритания и Италия – по 81 депутати, Холандия – 25, Белгия – 24, Дания – 16 Ирландия – 15 и Люксембург – 6. Преди това, от 1958 г. до 1974 г. членовете на Европейския парламент нарастват от 142 до 198 (по 36 от всяка от големите държави – Германия, Франция, Великобритания и Италия, по 14 от Белгия и Холандия, по 10 от Дания и Ирландия и 6 от Люксембург), като са били назначавани от националните парламенти на страните членки посредством национални процедури. От 1979 г. досега избори са се произвели още шест пъти. Избори се произвеждат винаги в новите страни членки, когато се присъединят към ЕС, за да им се предостави възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на неговия мандат. Такъв е случаят с Гърция през 1981 г., с Португалия и Испания през 1987 г., с Швеция през 1995 г., с Австрия и Финландия през 1996 г., с България и Румъния през 2007 г. На 12 април 2013 г. в Хърватия са организирани избори за 12 депутати, които заемат своите места в Европейския парламент след присъединяването на страната към ЕС на 1 юли 2013 г.