Музикално-поетича вечер – непринудена и спонтанна, подари на панагюрските си почитатели и приятели поетът Ивайло Диманов. Истинска чест беше за панагюрци неговото гостуване, защото бардът реши да сподели с тях своя рожден ден. В навечерието на празника на жената – 8-ми март, прозвучаха стихове, пропити с мъжка нежност и дълбоки откровения за любовта и самотата, за предизивикателството, наречено Живот. Предизвикващата му размисъл поезия, с лек привкус на самоирония, дръзко докосва социалната многопластовост на обществените проблеми на нашето съвремие. И хората в залата имаха възможност да усетят колко непринудено и земно авторът е излял в мерена реч всичко, което го е развълнувало. Разбира се, повечето от прочетените стихове бяха за вечната тема – Любовта. Своята роля за приятната атмосфера изигра и китарата на барда, за която той шеговито каза, настройвайки я: „Душата на китарата е като душата на жената. Мени настроението си спорад времето навън, според решенията на Народното събрание. Въобще душата на китарата е нещо страшно…”
Ивайло Диманов бе дошъл със своята дъщеря, която той определя като „най-хубавото стихотворение, което някога е писал”.
След спектакъла поетът получи поздравления и пожелания за здраве и успехи от своите почитатели.
