Мария МАСЛЕВА
Днес поетът Иван Станчев представи лирическата антология „От икебана дървесата ги боли” в родния си град – Панагюрище. Събитието е част от седмицата на изкуствата „ВДЪХНОВЕНИЕ, НАСТРОЕНИЕ, КРАСОТА”.
Лирическата антология „От икебана дървесата ги боли” излезе в началото на април 2015 година – 20 години след издаването на предишната му книга „Мед с привкус на тамян или любов по време на СПИН”. Книгата се нарича “От икебана дървесата ти боли” по името на стихотворението, превърнало се в хитова поп-песен, изпълнена от Деян Неделчев. Популярното стихотворение е изпълнено и като оратория, по музика на маестро Никола Вълчанов.
Лирическата антология „От икебана дървесата ги боли” включва поетичните послания на Иван Станчев през годините – от ученическите му години до 50-годишнината му.
Днешното събитие бе открито от г-жа Магдалена Македонска, главен експерт “Култура и вероизповедания” към Община Панагюрище, която прочете едно от стихотворенията на Иван Станчев.
Самият Станчев се качи на сцената с танцова стъпка, под звуците на песента „Звезди пред прожектора“, по музика на Йордан Костурков.
Иван Станчев започна представянето на книгата си от стихотворение вдъхновило заглавието „От икебана дървесата ги боли”.
„Стихотворението „От икебана дървесата ги боли” е написано през 1898 година. След публикуването му в стихосбирката „Дяволен” (1992) и маестро Никола Вълчанов, и музикантът Деян Неделчев ми казаха, че искат да напиша песен по него. Около 2000 година песните бяха записани. След 10 години интернет „гръмна”. Послението изпято от Деян и Бойчо Неделчеви бе възприето от децата, а хоровото изпълнение бе прието като Реквием за загиналите във Фукушима.” – сподели Станчев пред панагюрци.
На премиерата на лирическата антология „От икебана дървесата ги боли” на 24 април във НДК Иван Станчев получи благодарствено писмо от Посланика на Япония и Поздравителен адрес от ръководството на община Панагюрище.
Представянето на книгата продължи от поета Михаил Гунчев.
„Няма негово стихотворение, до което съм се докоснал, което не ме провокирало за размисъл и не ми е доставило дълбока, истинска наслада от красотата на словото, преспало в душата му – толкова нежен и в същото време безпощаден в поетичната сплав.” – сподели той за Иван Станчев.
