На 29 май в Националната художествена галерия беше открита изложба с творби на именития френски скулптор Огюст Роден.
Експозицията, наречена „Метаморфози”, включва общо 80 скулптури и 20-тина акварелни рисунки на артиста, като много от тях напускат Франция за пръв път.
Сред гостуващите произведения са някои от най-известните творби на френския импресионист: „Мислителят”, „Ева” и „Целувката”, както и фрагменти от работата на Роден върху най-голямото му произведение – „Портите на ада“, поръчано му от френското правителство, за което той черпи вдъхновение от „Божествена комедия“ на Данте и „Цветята на злото“ на Шарл Бодлер.
Част от експозицията е и внушителната скулптура „Крачещият мъж” с размери 2,18 х 1,60 м .
У нас са пристигнали вариантите на скулптурите от патиниран гипс.
В периода на ремонтните действия много от експонатите ще обикалят художествените галерии по цял свят.
Посолството на Франция в България, Министерството на културата и Националната галерия са подготвяли и организирали представянето на експозицията от две години и половина. Общата стойност на разходите за нея е 370 хил. евро, са информирали от галерията, а би била много повече, ако от музея не са преотстъпили произведенията безплатно.
По думите на куратора и уредник на музея на известния френски творец Софи Диас Фабиани това са наистина финалните творби – онези, които Роден е докосвал.
Произведенията на Огюст Роден ще останат в Националната художествена галерия в продължение на 4 месеца, до средата на месец септември.
Франсоа Огюст Рене Роден е роден в Париж през 1840 и умира през 1917 г. недалеч от столицата. Считан е за един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство. Започва да изучава математика и рисуване във Франция, след което продължава да обогатява опита и познанията си с различни занимания, свързани с архитектура и скулптура, в Брюксел и Италия.
Първото му голямо признание идва, когато държавата купува „Йоан Кръстител“ (1878 г.) и „Крачещият мъж“ (1877 г.), а след това френското правителство му дава поръчка за изработи голям скулптурен портал. На „Портите към ада“, превърнала се в творбата на живота му, той посвещава и най-голяма част от усилията си. Други не по-малко популярни негови творби са „Мислителят“ (1888 г.), „Ева“, „Мимолетна любов“ и „Целувката“ (и трите от 1886 г.), както и „Валсът“, „Вълната“, „Зряла възраст“ и „Бъбривки“.
