Знаете ли, че човешкият мозък е толкова сложен, че не може да бъде възпроизведен от компютър? Или че може да запомни всичката информация, която получите през живота си? Мозъкът ни е толкова комплексен, че дори учените, въпреки всичкия напредък в науката, са далеч от това да разберат напълно начина, по който работи.
Мозъкът съхранява и запомня всичко, което някога е виждал, чувал или чел
Мозъкът може да съхранява и припомня всичко, което някога е виждал, чувал или чел. Така например той запомня и често повтаряни действия, като ги превръща в мускулни навици. Как така? Мозъкът има самоорганизиращи се клетки отговарящи за паметта и съхранява в тях спомени за извършени действия.
Всеки път, когато извършите нещо, мозъкът ви сравнява резултата с всички предишни резултати от същото действие. Тъй като е се самоорганизира, мозъкът помни точно какво сте направили и всички стъпки, които сте предприели. Когато достатъчно пъти се потвърди процесът на изпълнение на дадено действие, то се превръща в нещо като навик, който се изпълнява като несъзнателно действие.
Ето защо, когато изключите компютъра си или заключите вратата, може да не си спомните, че сте го направили. Мозъкът е запомнил тези често извършвани действия и вече не ги изкарва на преден план в съзнанието. И все пак понякога той греши. Затова не е лоша идея да проверяваме дали сме си заключили врата.
Човешкият мозък е толкова сложен, че не може да бъде възпроизведен от компютър
От векове учените работят, за да разберат точно как работи мозъкът и как можем да използваме това познание, за да получим повече контрол върху живота си. Трудно е обаче да се разбере сложността на човешкия мозък и неговите милиарди невронни връзки и многобройни процеси. Той е толкова сложен, че учените всъщност са стигнали до заключението, че към момента не може да бъде възпроизведен от компютър.
Мозъкът комуникира със себе си и останалата част от тялото чрез „невротрансмитери“ – химични вещества, които предават електрически импулси („съобщението“) към клетки из тялото. Тези невротрансмитери работят с обратна връзка, като повлияват както на предаването на електрическия сигнали между невроните, така и към останалите части на тялото.
“Когато един от тези невротрансмитери се свърже с друг, той активира предавател и този предавател след това активира синапс, който се свързва с друг, и след това цикълът продължава. Принципът на действие е много прост, но всъщност е много сложна биологична система”, обяснява един от най-изтъкнатите психиатри д-р Морган Скот Пек.
Мозъкът съдържа повече възможни невронни връзки, отколкото звезди в Млечния път
Човешкият мозък съдържа около 100 милиарда неврони, всеки от които може да се свърже с други чрез “връзки”, наречени синапси. Всеки неврон разполага с хиляди синапси, което означава, че има повече възможни комбинации от невронни връзки, отколкото звезди в нашата Галактика.
Има обаче особеност в тези интересни факти. В момента никой не може да преброи точно нито мозъчните неврони, нито звездите. Данните за тях са екстраполирани от информация за по-малки участъци съответно на мозъка и нашата галактика. Изследване от 2009 г. предполага, че броят на невроните е по-близо до 86 милиарда, докато изчисленията за звездите в Млечния път варират между 200 и 400 милиарда. Въпреки това, когато разгледаме синапсите, които позволяват на невроните да комуникират помежду си, получаваме огромен брой възможни връзки, които далеч надхвърлят богатството на нашите съзвездия.
Това богатство на мозъка е което му позволява непрекъснато да се адаптира към нови преживявания, нещо, което в миналото учените са вярвали, че не е възможно. В ранните етапи на невронауката учените смятали, че мозъкът спира да се развива и променя на около 20-годишна възраст. В последствие се оказва, че можем да прекрояваме и формираме мозъка си през целия ни живот. Всичко, от което се нуждаем, е съзнателна практика, която с времето ще се кодира в подсъзнателната работа на мозъка ни.
Наскоро PokerStars публикува статия по темата и по-конкретно за това как да “настроим” мозъка си на покер вълна. Може би се питате каква връзка има изобщо покерът с функцията на мозъка? Ако искате да станете победител в тази игра на карти, има много неща, на които трябва да обърнете внимание, да не говорим, че трябва да се научите как да вземате бързи решения с малко информация. Всъщност покерът може да бъде по-сложен дори от шаха и изисква активирането и развиването на много части от мозъка. Нищо чудно, че напоследък учените тестват възможностите на изкуствения интелект, като го изправят в игра на покер срещу професионални играчи.
Всъщност използваме 100% от мозъка си, но има много неща, които не знаем за него
Съществува популярно, но напълно невярно твърдение, че използваме само 10% от мозъка си. “Само си представете какво бихме могли да постигнем, ако използвахме целия”, обичат да възкликват хора вярващи на този мит. Фактът е, че всъщност здравите хора използват 100% от мозъка си, но те са разпределени към различни функции. Затова ние нямаме съзнателен достъп до целия си мозък, тъй като голяма част от неговото функциониране се случва “зад кулисите” на съзнанието.
Например регулирането на циркадните ритми, които ни казват кога да ядем, да спим, регулират температурата и т.н., използват мозъка, но ние не осъзнаваме целият този работен процес. Природата си знае работата и ни е осигурила толкова съзнателен достъп до мозъка, колкото можем ефективно да употребим. Представете си, ако осъзнаваме всеки електрически импулс, който се случва в главата ни? Това е излишно, защото голяма част от функционирането ни е автоматично. Точно като дишането и сърдечните ритми.
Колкото и да са впечатляващи тези факти, все още знаем много малко за този сложен орган. Има дори части от мозъка, за които все още не знаем нищо. Например едва през 2018 светилото в неврологията Джордж Паксинос открива част от мозъка, която се намира в близост до връзката му с гръбначния стълб. Макар точната роля на тази част да е все още неясна според проф. Паксинос тя вероятно е свързана с фините моторни умения, които от своя страна са една от човешките черти различаващи ни от останалите видове.
