ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА
Имало било международен ден на толерантността. 16 ноември. Ние не го забелязахме, защото сме толерантни хора всеки ден. Не сме радикални, не сме екстремни, не сме терористи, точно обратното сме. Ние сме цивилизовани, толерантни хора. Ние не използваме като терористите интернет, за да плетем мрежи, от които после валят самоубийствени атентатори. Ние използваме интернет за точно обратното – да се състезаваме кой е бил по-прав в опасенията си от самоубийствени атентати, предвижданията си за мигрантите и най-вече кой преживява кръвопролитията по-артистично, по-вдъхновено и по-правилно.
Нашето първо стъписване от ужаса бързо отстъпва пред внезапната възможност да заявиш себе си, да му рекнеш на другия, да демонстрираш, да натякваш, да осмиваш, в крайна сметка – да изпъкнеш. Ти защо си сложи френското знаме? Ти пък защо не си го сложи? А сложи ли си руското, когато самолетът… Да не би ливанският флаг да беше по-излишен? Ами кенийският?
Всичко това е защото ние сме толерантни хора – в смисъл не се самовзривяваме, за да отнемаме живота на различните от нас. Ние се ограничаваме само с това да си тровим живота един на друг и ако една толкова голяма трагедия не е повод за това, какво друго да е? Ние къде-къде по-малокалибрени събития разработваме с невиждан размах, та това ли ще пропуснем. Съдбата ни е поднесла на тепсия такава мащабна скръб, а там където има скръб няма как да няма вина. Сега е моментът да се каже на другия, че той е виновен, той не е бил прав, той не е чул гласа на разума, чийто преносител си бил ти, само ти, е, може би и още двама-трима твои приятели.
Ако пък няма на кого конкретно да си го изкараш, ако ти липсва фон, на който да изпъкнеш, винаги можеш да кажеш нещо против президента. Той може и да не е имал време да направи все още нищо, за което да бъде осмиван по повод на съответното събитие, но така или иначе я ще се изсили с някакво изявление, я ще ревне, което е толкова лошо, колкото и да не ревне, я ще се усмихне така, че нашият морален нивелир ще хване недопустимото отклонение.
Ние не сме варвари, ние сме цивилизовани, но все си е друго да сме и най-умните. А най-умен си, когато всички останали, простите, не са се досещали какво ще стане, тъй че ти като една мъченица Касандра си викал напразно, без да си успял да надвикаш разните там защитници на либералния разгул от човешки права. Затова сега: „Аз казвах ли ви?“ Казвах ли ви, а? Аз казвах ли ви, че Асад трябваше да бъде защитен, защото не от него идва заплахата за човечеството. Казвах ви аз, ама само Путин ме чу. Сега вече ще ме признаете ли за най-умен? Добре де, няма да ме признаете, но то не е и важно, защото аз си знам, че съм най-умен. Признайте само, че сте сгрешили. Извини се, бе.
Ако не броя шефа на новините на бТВ Венелин Петков, не се сещам за българин, който да е признал грешката си. Ние имаме специални отношения с дядо Боже и те се свеждат до това, че той ни прощава грешките – нали това му е работа. А и какво се случи, като призна Венелин Петков грешката, че новинарската емисия в петък в 23,30 е проспала атентата (тя не го е проспала всъщност, защото когато предварително е била направена емисията, за да се пусне на запис, атентатът най-вероятно още не се е бил случил). Той си призна гафа, но заяждането от страна на „Господари на ефира“ си продължи.
У нас, когато искат да признаеш, че си сгрешил, не е заради установяването на истината. То е винаги заради изпъкването – бой по сгрешилия, докато всички се сетят, че ти си безгрешният. На фона на една световна трагедия ако една телевизия не натрие носа на конкурента си, кога друг път? Следващият атентат кой знае кога ще е и кой тогава ще го отрази първо с проспиване, после със спешни командировки до мястото на събитията, а междувременно със състезаване кой ще привлече повече от малкото останали в страната говорещи глави, които дежурят в гримьорните на телевизиите.
Имало ден на международната толерантност . Проспали сме го, защото ние живеем на запис. Предварително знаем, че сме най-прави, най-умни. Събитията – без значение какви – се случват само, за да докажат, че сме били прави. Всеки от нас.
