Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев разказва за ситуация, която създава сериозно основание за притеснение. През изминалата сряда голяма част от българския бизнес е изправен пред сериозно предизвикателство – едновременното принудително затваряне на стотици магазини.
Неправителствената организация обединява едни от най-големите търговци на бързооборотни стоки в страната – „Билла България“, „Кауфланд България“ , „Лидл България“ и други, работата на чиито обекти е почти блокирана заради проблеми със сървърите на НАП. Разговаряхме с Матеев, за да разберем каква е пълната история:
Г-н Матеев, коментирахме в предварителния ни разговор, че е имало опасност десетки магазини на членове на Сдружението за модерна търговия да спрат работа тази седмица. Бихте ли разкали повече за тази ситуация и каква е била причината за нея?
В сряда България се размина на косъм с икономическа бомба, която щеше да нанесе щети за стотици милиони на икономиката на страната.
Членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ), които са коректни данъкоплатци и са сред най-големите търговци на дребно в България, са сред най-потърпевшите от нелоялната конкуренция на сивия сектор. Ето защо ние принципно подкрепяме промяна на Наредба Н-18 с цел изсветляване на икономиката на страната. Повечето от членовете на СМТ вече адаптираха системите си към изискванията на наредбата и я изпълняват ефективно въпреки удължения краен срок.
Ето какво се случи в резултат от това. Към 19,00 часа на 04 февруари започнаха проблеми в работата на сървърите на НАП и беше затруднено приемането на данни от фискални устройства, които трябва да се подават според изискванията на Наредба Н-18. Тези проблеми продължиха и на 05 февруари.
Потенциалното невъзстановяване на системите на НАП в рамките на 24 часа заплаши със спиране на работа към 19,00 часа на 05 февруари на над 160 магазина на членове на нашето сдружение, тъй като съгласно наредбата, фискални устройства, от които НАП не получава данни се блокират след изтичане на срок от 24 часа.
Сред заплашените от затваряне магазини бяха всички 60 магазина на Kaufland, повече от 50 обекта на Lidl, над 40 филиала на dm и 12 магазина на T MARKET. Въпросните технически проблеми най-вероятно са довели до прекъсване на комуникацията с НАП и на много други търговски обекти, за които ние нямаме информация.
Какъв би бил ефектът от подобно спиране на работата на толкова обекти и в тази ситуация колко време щеше да е нужно те да отворят врати отново?
Отварянето на магазините в подобна ситуация не би могло да стане незабавно, тъй като всеки обект трябва да бъде посетен от ИТ екип, който да възстанови работата на фискалните устройства. Сами разбирате, че при наличието на десетки магазини на всяка верига, разположени в десетки градове в България този процес би могъл да отнеме седмици и дори месеци.
В този смисъл ефектът от затварянето на магазините би бил изключително тежък, както за търговските вериги и за хората, които пазаруват от тях, така и за българските производители, които продават голяма част от продукцията си през тях и за държавния бюджет, в който не биха влезли огромни суми от данъци. Само през тези 160 магазина на нашите членове минава около 1/4 от потреблението на храни в страната и в този смисъл загубите за икономиката биха били за стотици милиони, а при технически срив с по-голям мащаб, дори за милиарди.
От друга страна социалният ефект също би бил много тежък, тъй като хората в цяла България разчитат на тези магазини. Представете си каква би била реакцията на милиони клиенти, които след работа в тази тежка зимна обстановка отидат за хляб и мляко и установят, че магазина, в който са свикнали да пазаруват е затворен заради проблеми в сървърите на НАП.
Какви мерки трябва да бъдат предприети, за да бъде избегната подобна опасност в бъдеще?
Както казах, членовете на сдружението, като потърпевши от сивия сектор, подкрепят Наредба Н-18. Затова и през последните 2 години ние сме изпратили до институциите, включително министъра на финансите и премиера, пакет от предложения, които да осигурят нейната успешна работа. Основните посоки на нашите предложения са две.
Първата е да бъде предотвратено шоковото затваряне на голям брой магазини за дълго време. Тук предлагаме срокът за блокиране на фискалните устройства при липса на връзка с НАП да бъде удължен от 24 на 72 часа. Така при технически проблеми, независещи от търговеца, например в сървърите на НАП или срив на комуникацията от страна на мобилните оператори, ще има по-адекватен срок, в който те да бъдат отстранени преди да се блокират фискалните устройства.
Освен това предлагаме създаването на аварийна система, която да дава възможност търговците да не спират работа дори и след 72 часовия срок при по-големи технически проблеми, извън техния контрол. Предлагаме и създаване на денонощна „гореща линия“ за връзка с НАП, която да осигурява подкрепа и комуникация при проблеми с ИТ инфраструктурата на агенцията.
Втората посока е да се създадат по-добри условия на търговците да изпълняват наредбата. Тук е много важно да се разработи методология за прилагане на Наредба Н-18 за избягване двусмислени тълкувания, каквато към момента липсва. Много е важно и да се дават адекватни срокове за изпълнение на промени в наредбата, каквито до сега имаше десетки, тъй като много често за изпълнението на една промяна работят ИТ екипи, юристи и много други специалисти не само в България, но и в чужбина, и съгласете се, че 7 дневен срок например, просто е неизпълним. В крайна сметка, искрено се надяваме след като на този етап бъдат изчистени всички проблеми в наредбата, да не се правят повече промени в нея.
Влизането в сила на Наредба-18 бе отложено с още половин година. В настоящия си вид тя ще отговори ли на целите на правителството? Има ли нужда от промени в текста ѝ и какви? Какъв е отговорът на МФ и НАП?
Ние сме в диалог с МФ и НАП, предстои поредна работна група за подобряване на наредбата и се надяваме, че в резултат на по-добра комуникация между бизнеса и администрацията наредбата ще сработи.
В какъв порядък са инвестициите на компаниите, част от Сдружението, за да бъдат изрядни с текстовете на наредбата, които отново може да претърпят промени?
Ние осъзнаваме, че мерките за изсветляване на икономиката имат цена и като национално отговорни компании сме готови да платим и плащаме част от нея. Към момента не разполагаме с точния размер на инвестициите на компаниите, защото те продължават да инвестират и в момента. Все пак наше блиц проучване показа, че по-малките вериги са инвестирали 6-цифрени суми, а големите дори и 7-цифрени, което означава, че говорим за десетки милиони левове за търговските вериги, а за цялата икономика най-вероятно инвестициите са за стотици милиони.
Източник: money.bg
