За своя дядо отец Филип Филипов неговата внучка Филипка Николова казва: Той беше най-добрият ми приятел
Мнозина са панагюрците, които си спомнят за благия нрав на някогашния архиерейски наместник на Панагюрище, покойният вече дядо Филип. Малцина обаче знаят, че той е родом от хисарското село Мало Крушево.
Приживе мечта на дядо Филип е да изгради параклис на мястото на старата църква „Възнесение Господне“ в родното си място. Лично той през пролетта на 2010 година прави първата копка. За съжаление това богоугодно желание е останало несбъднато, докато той е бил на този свят.
В началото на 2019 година внучката му, кръстената на него – Филипка Николова се заема да реализира мечтата на дядо си. Тя дарява част от необходимите средства. Други хора също помогнали за строителни материали, прозорци и врати. И така параклисът „Възнесение Господне“ вижда бял свят.
Малкият храм обаче все още не е изографисан и не може да отвори врати за миряните. Необходимите средства са 15 хиляди лева. Жителите на Мало Крушево подеха кампания за набиране на средства.
За целта е открита банкова сметка:
Банка ДСК ЕАД-клон Панагюрище
Сметка: 0000000017344543 BGN
IBAN: BG 55STSA93000017344543
BIC: STSABGSF
Филипка Николова е IT специалист в голяма банка в Австрия, където живее от около три години. Завършила е социология в СУ „Св. Климент Охридски“. За себе си казва: „Щастливо омъжена съм за Николай. Имаме котка Фрида на 10 и синове Борис и Симеон на 6 и 4“
Преди година, за рубриката на БНТ „Отвъд границите“, Филипка разказва:
„Пораснах в Панагюрище, родния ми град. И понеже до осми клас се занимавах с много спорт, почти професионално, не бях от най-ученолюбивите, хич не ми се четяха книги. И така, в края на осми клас се оказах с диплома 4.11, с която трябваше да кандидатствам. А моята мечта беше да уча в художествена гимназия, но тя беше в Пазарджик и мама ми каза: „Хубаво е да учиш там, но ще ми е много мъчно да не те виждам по цяла седмица“. Това ми беше достатъчно, за да се откажа от това желание.
Започнах да обикалям училищата в Панагюрище заедно с дядо ми, който беше свещеник и най-добрият ми приятел. И докато с него обикаляхме от училище на училище, директорите ми казваха: „Ама как може, внучката на отец Филип си, а да имаш такава ниска диплома? В каква специалност да те приеме сега?…“ И на мен ми стана толкова неудобно и мъчно, че излагам дядо ми, и от тогава започнах да уча! И си казах, че никога повече няма да поставям някого, когото обичам и ме обича в такава неудобна ситуация.
И така завърших техникум по оптика с намерението после да уча в МЕИ, защото много обичах да рисувам. Приеха ме в МЕИ по специалността, която исках, но там имаше толкова много математика, която не е моето нещо, че не продължих. Така кандидатствах в Софийския и завърших социология, защото ми беше интересно да уча за хората и обществата. Но някак не се виждах като социолог, затова завърших магистратура „Европейски отношения“.
След университета започнах работа в колцентър. След това работих в различни български фирми като проджект мениджър. През 2007 се оженихме със съпруга ми. Сбъдна ми се още една детска мечта – дядо ми да ме венчае….“ – разказва Филипка.
